Докато Ландърс седеше и си фантазираше как топките му се блъскат в стегнатото й дупе, една от сестричките спря до масата му. Циците й направо извираха от деколтето. На баджа й пишеше, че се казва Бети.

— Какво да ти донеса, скъпи?

— Сода с лимон — Сестрата го изгледа презрително. Е, и той би предпочел едно уиски, но човек никога не знае какво може да се случи по време на акция. Трябваше да е с акъла си.

Сестра Бети му донесе содата след минутка. Струваше му пет и петдесет. Погледна го още по-презрително, когато не й остави бакшиш.

Ландърс се обади на Джими Браун в 22:45. Проверката трябваше да започне точно в единадесет. Заради гърмящата музика Ландърс едва го чуваше. Браун каза, че тъкмо слизали от магистралата и щели да са на позиция след пет минути.

В този миг Ландърс видя Ърлин Браун — все още с кожените панталони и горнището с шарки на пантера. Стоеше до бара. Сестра Бети говореше с нея и сочеше към Ландърс. Музиката беше спряла и диско водещият обясняваше на клиентите, че пипането на момичетата е забранено. Ърлин тръгна право към Ландърс.

— Красавецо, да ме арестуваш ли си дошъл? Или си просто лошо момче, което търси забавления?

— Помниш ли човека, за който те попитах? Мъртвецът, който не бил идвал тук? Снощи е изтеглил двеста долара от банкомата във фоайето.

— Е, скъпи, сигурно някак си не съм го забелязала.

— Не съм ти скъпи. Казвам се Ландърс. Специален агент Ландърс. И много скоро ще разбереш колко мразя кучки, които ме лъжат. — Ландърс извади мобилния си телефон и набра номера на Джими Браун. — Готови ли сте?

— Всички са по местата си. Вече сме пред главния вход.

— Давайте.

От фоайето се чу писък и вратата рухна. Момчетата от специалната част с черни бойни униформи и каски нахлуха. Приличаха на флотски „тюлени“ с насочените оръжия. Спецполицаите започнаха да крещят:

— Полиция! Всички да легнат на пода! Всички на пода!

Ландърс стана, извади револвера си и го насочи в лицето на Ърлин Браун.

— Това е проверка, кучко. Вдигни си ръцете и ги опри в стената. Няма да мърдаш, докато не ти кажа.

Изражението й беше направо безценно.

26 април

11:00

Две седмици след рождения ми ден току-що бях приключил със съдебното заседание по едно дело за наркотици във федералното съдилище в Грийнвил и вече бях седнал зад волана, за да се върна в Джонсън Сити, когато погледнах мобилния си телефон и видях есемес от Каролайн: „Обади ми се спешно!“

Преди две години, когато взехме решението, че ще престана да практикувам право, Каролайн започна да работи като моя секретарка и помощничка — след като поемах по-малко случаи, трябваше някак си да намаля режийните разноски. Часовете по танц, които преподаваше, бяха вечер, така че тя сама предложи да поеме тази работа. Когато изтече договорът за наем на кантората ми в центъра, намерих на секретарката си работа при друг адвокат и преместих архива си у дома. Това решение ми спестяваше почти шейсет хиляди годишно, а Каролайн изкара един онлайн курс и си извади удостоверение за помощник-адвокат. Винаги бе учила бързо. Аз продължавах да държа в центъра малка съвещателна зала, където се срещах с клиенти, но тя ми струваше само двеста долара на месец.

— Какво има? — попитах, когато тя отговори на обаждането ми.

— Може да е за хубаво, а може и не — каза тя. — Рано сутринта се обади някаква жена, Ърлин Барлоу. Беше направо обезумяла. Каза, че полицията нахлула у тях и арестувала нейна млада близка заради убийство и тя трябва да наеме адвокат. Не престана да повтаря, че момичето не може да е извършило подобно нещо.

— Да бе.

— Иска да се срещне с теб. Мина много време, откакто частно лице те е наемало да защитаваш обвинен в убийство.

— Майката на Били Докъри ме нае. — На никого не бях разказвал за признанието на Били. Дори на Каролайн.

— Изкара добри пари от този случай. Забрави ли?

— Петдесет хиляди.

— Ще ни дойдат добре.

— Смятах, че сме добре финансово.

— Така е, но дело за убийство? От това могат да паднат добри пари, скъпи. Това е случаят за убийството на проповедника. Онзи, когото намериха в мотелската стая.

— Каролайн, не искам да поемам случай за убийство, независимо от добрата реклама. Може да продължи с години.

— Затова не ти уредих среща с нея. — Усетих разочарованието в гласа й.

Помислих около минутка по въпроса, претеглях всички за и против. Накрая любопитството ми надделя.

— Е, какво толкова. Няма да ми навреди, ако разговарям с нея. Звънни й и я покани в един в приемната.

Отне ми цял час да се върна в Джонсън Сити. Обядвах набързо в едно кафене на две преки от приемната и влязох през вратата в един без десет. Една жена беше седнала на масата и вече ме чакаше. Когато влязох, се изправи. Единственото, което можах да направя, беше да се опитам да не покажа изумлението си. Носеше тесни латексови панталони и горнище с тигрова шарка, под което ясно си личаха зърната на доста едър бюст. Косата й беше червена, с отсянка, каквато никога не бях виждал върху главата на жена или където и да е другаде.