Читаем Един честен човек полностью

Карузо изглеждаше толкова невъзмутим, че беше чак плашещо — като църковна кула сред руини.

— Ex factis jus oritur, нали това ми каза преди малко? — попита Изриъл. — Запомних го. Може да не го произнасям правилно, но разбрах какво означава. И ето как го тълкувам аз: властта си е власт. Ако някой разполага с нещо важно, не те интересува как се е сдобил с него. Същественият момент е, че е негово. Близо ли съм?

— Абсолютно. Само че ти не разполагаш с нищо.

Изриъл трябваше да покаже капацитет за причиняване на вреда. Беше толкова просто. Затова и Карузо беше тук сега — защото някакви хора с власт не бяха сигурни дали трябва да се страхуват от Изриъл Пайк. За тях той беше нещо като насекомо, затиснато под буркан, държано живо, защото някой не го знаеше точно какво е и имаше нужда друг да му каже дали сега трябва да опушва дома си, да гори чаршафите, да отпаря мокетите от пода.

Колко опасна е тази гадинка? Колко бързо се размножава?

Какво рече? Че е малка и сама?

Ами удряй с обувката тогава.

Хряс.

— Ето с какво разполагам аз — каза той. — Със сведения, че жени — по-скоро момичета, деца — са били обект на трафик през остров Салвейшън Пойнт в течение на години, а хората на твоята яхта са знаели за това. Това започва след затварянето на Ничията зона. Не ме интересува дали смяташ, че затварянето ѝ е най-доброто решение, вземано някога, или най-лошото. Няма значение. Това, което е важно за семейството на всеки, който е бил на онази яхта, е, че аз мога да докажа какво се е вършило и че те са знаели за него. Мога да им разкажа и за Мари и Жаклин.

Той наблюдаваше Карузо, докато сърцето му препускаше като задъхан състезателен кон. Всичко това бяха глупости, разбира се, защото не можеше да докаже нищо.

— Умно замислено — каза тихо Карузо.

Изриъл се опитваше да не издиша шумно, да не показва облекчението си. Мрачните тайни на Салвейшън Пойнт имаха значение. Сенатори и съдии, и синове на войници, работили в мозъчни тръстове, всички те се интересуваха от неговия малък остров. Това беше хубаво.

Но също и ужасяващо.

— Благодаря — каза той. — Знаех си, че ще ти хареса. Сега трябва и ти да удържиш на думата си. Единственото нещо, излязло от устата ти, на което повярвах, беше, че не ти пукало кой е убил мъжете на онази яхта, просто си искал да съчиниш правдоподобна история за случилото се. Аз ще направя това вместо теб. В замяна искам да изчезна.

— Да изчезнеш — повтори Карузо.

— Да. Не ме интересува как ще изглежда това пред света — че съм нагълтал свръхдоза, че съм изпаднал от лодката си, че съм бил убит, пет пари не давам. Искам да изчезна и твоят клиент да плати това да стане.

— Аз мога да те накарам да изчезнеш безплатно още сега, океанът е голям.

— Ще ти доведа свидетели — каза Изриъл.

— Свидетели.

— Да. Ще ми е нужен един ден, може би по-малко. Но ще ти дам история със свидетели и всичко, а в замяна ти трябва да си готов да направиш така, че Изриъл Пайк да изчезне.

— Къде искаш да идеш?

— Някъде на топло място — каза Изриъл. — И да не е заобиколено от вода.

Карузо гледаше втренчено към задаващите се тъмни облаци.

— Мога да го уредя.

— Ето как ще го направиш. Аз получавам пари, достъп до тази лодка, до самолета ти и до чисти коли, които да ме чакат в пет града, които ще ти дам по-късно днес.

— Защо пет?

— Защото ти нямам доверие.

По лицето на Карузо премина бегла усмивка.

— Колко пари?

— Не толкова, че да изпотя клиента ти. Обещавам ти. Аз съм човек с прости нужди.

— Ще трябва да обсъдя с него това. Не мога да ти дам дума незабавно.

— Става. Откарай ме у дома и се свържи с клиента си. Покажи ми как мога да се измъкна оттук и аз ще ти напиша сценария за всяка история, която ти върши работа. Изкарай мен злодея, все ми е тая. Изкарай ме мъртъв злодей, това може да е от помощ за всички. Просто бъди готов да ми покажеш как да изчезна и ми донеси малко пари за из път.

Изриъл протегна крака, кръстоса глезени и се опита да си придаде самоуверен вид. Карузо го наблюдаваше с подозрение, но и донякъде заинтригуван.

— Откарай ме у дома — повтори Изриъл.

Карузо се извъртя към руля.

По обратния път и двамата мълчаха. Когато стигнаха до пристана на Изриъл, в имота не се виждаше никой. Нямаше чакащи полицаи. Поне засега.

Изриъл слезе от лодката, докато Карузо се суетеше с въжето за привързване към кея.

— Няма нужда да я връзваш — каза Изриъл. — Тръгвай. Ще ти се обадя. Бъди готов.

— Добре, Пайк. Вземай правилни решения.

— Само такива.

Изриъл се изкачи до двора на къщата си и остана под жаркото слънце, за да изпрати с поглед моторницата. После седна на избелелите дъски на верандата, свали бейзболната си шапка и сгъна козирката, както бе направил на лодката, докато се опитваше да събере мислите си — в единствения момент, когато Карузо му бе повишил тон, изисквайки цялото му внимание.