Читаем Един честен човек полностью

— Той отдавна е трябвало да напусне острова, да бъде повишен, уволнен или принуден да се пенсионира. А си стои тук. Защо? Защото използва властта си, за да придобива недвижими имоти. Хората гледат да се махнат от тая клоака, продават му имота си на безценица. Това обаче си е нормална корупция, мафията на Роуд Айланд дори би се прозинала от скука. Нищо особено. Само дето Стърлинг не препродава тези имоти. Това ми се струва любопитно. Вижда стойността им в нещо, за което никой не подозира. Защо?

Една вълна удари странично лодката и Карузо завъртя руля, за да я стабилизира. Докато правеше това, посочи със свободната си ръка морето.

— Знаеш ли къде сме?

— В Ничията зона.

— Някога ценно място за риболов. Може отново да стане такова.

— Само временно — каза Изриъл. — Още няколко градуса затопляне на океана и вече няма да бъде ценно.

— Прав си, разбира се, но ти мислиш в дългосрочен план. В краткосрочен оттук все още могат да се изкарат много пари.

Изриъл кимна в знак на съгласие.

— Смяташ ли — започна Карузо, — че кандидат-сенатор, който обещае да отвори отново Ничията зона за риболов, би могъл да спечели?

Този въпрос беше последното нещо, което Изриъл бе очаквал да чуе.

— То не зависи от един сенатор.

— Така е — съгласи се Карузо. — Ще са нужни повече. За да подадат обжалване до един сговорчиво настроен Върховен съд. Ако кандидатът обещае това, би ли спечелил?

— Може би. Но какво значение има един риболовен остров в Мейн?

— Това може да се окаже единственото оспорвано сенатско място на предстоящите избори. На него ще се крепи балансът на властите в Съединените щати през следващите две години.

Балансът на властите в Съединените щати? Салвейшън Пойнт беше остров със средногодишно население от 153 души — е, вече бяха 154, откакто Изриъл се беше завърнал — а Ничията зона представляваше обширно пространство от студена вода без ярко боядисани шамандури, които да изпъстрят повърхността ѝ, и без риболовни мрежи, които да изгребват дълбините. Едва ли имаше чак такова значение.

Но тогава Изриъл си спомни как се чувстваше на острова като момче. Спомни си, че дядо му бе притежавал работилница за лодки, защото те се търсеха. Спомни си също, че тогава тук бе имало гимназия, ресторанти и осем ферибота дневно. Ако обещаеш на избирателя възстановяването на Салвейшън Пойнт и на други общности като него — дори това да е лъжа — би ли спечелил изборите? Дали имаше достатъчно хора, копнеещи да се върнат към този мит? Може би.

„В момента чичо ти притежава половината остров, дава част от имотите си под наем, но не много — беше му казала Салазар онзи следобед в «Щастливата Вети». — Останалото се разпада. Не инвестира нищо в поддръжка, явно не му пука какво ще се случи със собствеността му, но въпреки това продължава да придобива имоти. Защо?“.

Защото с избирането на Пол Гарднър за сенатор и с повторното отваряне на Ничията зона Стърлинг би могъл да натрупа огромно състояние, ето защо.

Изриъл свали бейзболната си шапка, прегъна козирката и остави вятъра да охлади челото му. Беше противна жега. Искаше облаците да дойдат по-скоро, за да закрият слънцето. Беше толкова ярко, че петната от пот по шапката му блестяха като метал.

— Погледни ме, Пайк — каза Карузо. Тонът му внезапно бе станал рязък.

Изриъл го погледна, учуден от промяната.

— Ти си лежал години в пандиза, после си излязъл и си се върнал на това място, което мразиш, за да се самонакажеш за престъпление, за което не съжаляваш. Странен избор. И знаеш ли какво ми говори той?

— Не.

— Че ти си човек без семейство и приятели. Без дом. Скитник. И така, какво друго рискуваш освен себе си?

Изриъл си нахлузи шапката и изгледа изпитателно Карузо, който се ухили насреща му.

— Не се опитвам да бъда груб, човече. Просто ти казвам какво мисля. Ако можеш да се махнеш от това място с достатъчно пари, за да се излежаваш под някоя палма до края на дните си, и някой ти окаже професионална помощ да изчезнеш от медиите и от всички други навлеци, които искат да те разкъсат, какво би оставил след себе си? Какво би пожертвал?

Всички неща, които интересуваха Карузо, бяха различни от онези, които интересуваха Салазар. Тя дебнеше, наблюдаваше и изчакваше, докато Карузо действаше.

— Познавах жената, която вчера бе открита мъртва между скалите — каза Изриъл.

Карузо се поизправи на седалката си, после завъртя глава, сякаш се опитваше да се отърси от реакцията.

— Тя има ли някакво значение за мен? — попита той.

— И двамата знаем, че има.

Горещ порив на вятъра опърли лицата им, после утихна. Карузо седеше неподвижно и мълчеше.

— Само искаш, а не даваш, Карузо.

— Урок по надмощие. Води си бележки.

— Ето ти една бележка: Аз съм единственият човек на твое разположение, който е в състояние да ти обясни всичко.

— Не залагай много на това.

— Залагам — каза Изриъл. — И то всичко.

— Разкажи ми още за тази жена. Май смяташ, че тя има значение. Обясни ми защо.

— О, аз знам, че тя има значение. Не става въпрос какво смятам, самодоволен кучи сине. Ако тя нямаше значение, щях да съм вече мъртъв.