Опита се да се претърколи встрани, да се отдалечи, но нямаше достатъчно въздух в дробовете си, а и болката го забавяше, както и бухалката в ръцете му. Повтаряше техните грешки, придавайки прекалено голямо значение на оръжието. Единствено бързината имаше значение, а той вече я бе изгубил като предимство. Дариън го ритна отново, този път в шията. От окървавените му устни избликна слюнка и в този момент видя как Хос се надига с оцъклени от ярост очи и разбра, че този път няма да може да го спре. Беше на земята и пълзеше, Хос се готвеше да се нахвърли върху него, Дариън вдигаше бухалката и дори Оз се опитваше да стане. Трима горе, един долу. Краят му наближаваше, а той бе направил достатъчно, за да им помогне да си заслужат наградата, и знаеше, че няма да проявят милост.

Джен Салазар извика:

— Никой да не мърда.

Изриъл изви глава и я видя, застанала встрани с ръка върху служебното оръжие. То беше в кобура, но тя стискаше дръжката, а с другата си ръка — полицейската значка.

Всички замръзнаха. Известно време се чуваше само задъхано дишане. После Оз каза:

— Счупи ми носа, мамка му! — Гласът му беше толкова писклив, че наподобяваше скимтене.

— Видях това — каза Салазар. — Я ми кажете чия е бухалката?

Оз изплю кръв, като я гледаше с омраза.

— Той е педофил. Убиец и педофил. Разкарайте му мръсния задник от нашия остров.

— Бих предпочела да оставите на полицията да върши полицейската работа.

— Ами вършете си я тогава! Той трябва да се върне в килията.

— Ще подадете ли жалба?

Оз я гледаше и дишаше през устата си, защото носът му беше смазан.

— Бих могла да го арестувам — каза тя с неутрален тон. — Не и за нещата, в които го обвинявате, за тях ще са нужни доказателства, но за нападение и побой. За нарушение на реда. И по единия, и по другия пункт.

Оз се усмихна с окървавените си устни.

— Тикнете го в затвора.

— Разбира се. Само искам от вас да обещаете, че ще обясните в съда какво точно се е случило. Да кажете на прокурора как Пайк ви е нападнал тримата. Може би ви е подмамил в имота си? Но бухалката е негова и той ви е нападнал тримата едновременно, нали?

Това изтри усмивката от лицето на Оз. Салазар извади бележник, отвори го, щракна с химикалката.

— Той наистина ви е смазал от бой. По едно време и тримата бяхте натръшкани на земята. Няма никакъв проблем да потвърдя, че съм го видяла. От вас искам да кажете същото.

Оз отново изплю кръв. С Дариън и Хос се спогледаха. Изриъл още беше по гръб на земята.

— Ако го арестувам — каза Салазар, — трябва да свидетелствате. Става ли?

— Няма да си губя времето в съда заради тоя мухльо. Много скоро ще го пратят обратно там, откъдето е дошъл. Истинските ченгета ще дойдат да го приберат.

— Изпитвам облекчение при тази новина — каза Салазар.

Оз я изгледа презрително, после срещна погледа на Изриъл и каза:

— С теб ще се видим пак.

Обърна се и закуцука нагоре по склона. Другите двама го последваха — влачеха с мъка крака към билото на ниския хълм и оставяха кървави следи по пътя си.

31

Когато се скриха от погледите им, Салазар коленичи в прахта до Изриъл да огледа раните му.

— Мъжете сте такива глупаци — каза тя. — Закъсате нещо и трябва да се нахвърлите върху целия свят, за да не ви боли само вас. С какво, по дяволите, си мислиш, че помагаш на някого, като се сби с тия тримата?

— Имам право да си вляза в къщата, това е всичко.

Вече не му се виеше чак толкова свят. Виждаше на фокус камъните и пръстта, която попиваше кръвта му, сякаш я пиеше.

— Знаел си, че те чакат, Дар ми каза. Бил си предупреден и въпреки това си дошъл.

— Това е моят дом — каза той, сякаш констатацията, че мъжете са глупаци, имаше нужда от още доказателства.

— Можеш ли да се изправиш?

Изриъл кимна и сигналният буй иззвъня. Никакво кимане повече. Салазар мушна ръце под мишниците му и му помогна да стане. Той залитна, увисна в ръцете ѝ и тя едва го задържа изправен. Това беше първият им физически допир, различен от ръкостискане. Тялото ѝ беше топло и силно, а кръвта му капеше по униформената ѝ риза.

— Respirer — каза Изриъл.

— Какво?

— Татуировката ѝ. Означавала „дишам“. — От усилието да говори отново му се зави свят.

— Я да те приберем вътре.

Тя го поведе към къщата. Беше го обгърнала с ръка през кръста, а той нея през раменете и си каза, че отдалече може би приличат на двойка влюбени туристи, залутали се на този идиличен бряг в Мейн. Ако не се смятаха значката, униформата и кръвта.

Краката му укрепнаха с ходенето и когато стигнаха до верандата, той се изкачи без проблеми по няколкото стъпала.

Още щом отвори входната врата, видя, че докато са го чакали, Оз, Дариън и Хос са влизали в къщата му. На пода имаше счупени чинии, стенните шкафове бяха разбити, лампите изпотрошени, а в мазилката имаше вдлъбнатини от удари с бухалка.

— По дяволите! — възкликна Салазар. — Трябва да ги арестувам тия задници. Наистина!