Читаем Един честен човек полностью

— Не знам дали ще те гепят за онези убийства на яхтата, или не. Явно добра работа си свършил там. Я да видим колко те бива без пистолет срещу подготвени хора.

— Знаеш, че не съм ги убил аз. Знаеш също, че не си виждал снимката. Само си търсиш извинения.

— За какво?

— За да оставиш болестта си да те надвие — каза Изриъл. — Злото в теб.

Очите на Оз потъмняха и тогава Изриъл разбра, че нещата се влошават, така че реши да започне пръв. Когато хората се нахвърлят като глутница, загубата на време обикновено е във вреда на плячката.

Той направи измамно движение с лявата си ръка към лицето на Оз и видя как той реагира по най-глупашкия възможен начин — наведе се, за да избегне удара, като същевременно замахна с бухалката. При навеждането загуби равновесие и замахът му приличаше повече на опит да го наръга с копие. Изриъл сграбчи бухалката с дясната си ръка и я дръпна рязко напред и надолу. Оз задълбочи грешката си, отказвайки да я пусне. Изриъл я извъртя нагоре и заби левия си юмрук в наведеното му лице; усети как носът му се сплеска. Дръпна се назад и остави Оз да падне в краката на Хос, като същевременно издърпа бухалката от ръцете му.

Обърна се точно в мига, когато Хос го атакува. Повдигна главата и раменете си, сякаш се готвеше да замахне с бухалката, и Хос вдигна ръце, за да поеме удара. Което беше идеално, за да успее да го ритне в глезена.

Хос изквича като куче и рухна.

Двама от трима, повалени с голи ръце. Островно правосъдие наистина. Самонадеяни и изкарани от равновесие, и двамата.

Но те бяха трима, не двама. Къде е тр…

Дариън се метна на гърба му, посягайки с две ръце към бухалката. Изриъл се наведе напред и го преметна през гърба си. Трима от трима. Замахна с бухалката от коляно и улучи Дариън в опашната кост, но в този момент получи мощен удар отляво. Оз се беше изправил.

Двама долу, един на крака. Трябваше да ги следи и тримата.

Заби бухалката в слънчевия сплит на Оз, после я завъртя във въздуха и го удари в слепоочието. Можеше и да спечели това сбиване. Трябваше само…

Хос го ритна в главата и небето се завъртя пред очите му, а носът и устата му се напълниха с кръв.

Отново им бе загубил бройката. Трима срещу един беше трудно. Избегна втория ритник на Хос по-скоро случайно, отколкото от добър рефлекс, претърколи се по каменистата земя, изправи се на колене и замахна слепешком с бухалката. Усети удара на метала в кост. Чу го. Далечният звън на сигналния буй се приближаваше, ставаше все по-силен, ехтеше в бурно море. Трябваше да стане, да запази бързината си.

Изправи се и веднага бе повален от Дариън. Или може би от Оз? Протягаха се ръце, за да му изтръгнат бухалката. Той я пусна и се претърколи по гръб. Видя как лицето на Оз дойде на фокус, докато се навеждаше да грабне бухалката, и лицето му слизаше все по-ниско.

Не се учиш май, а?

Изриъл стовари тока на тежкия си ботуш във физиономията на Оз, който изквича и избълва струя кървави пръски. Изриъл посегна към бухалката, напипа я и се порадва на малката си победа около секунда, преди Хос да го ритне в тила.

Със стоманеното бомбе на ботуша си.

Изриъл разбра това мигновено, усети го, когато главата му се люшна на една страна и нажежена до бяло болка прониза бузата и ухото му.

Моля те, ритни ме отново, ритни ме и нека умра тук, в двора на къщата си, под това ярко слънце.

Хос изпълни желанието му и замахна с крак към лицето му — като футболист, изпълняващ наказателен удар. Най-глупавата грешка, която можеше да направи. Нямаше нужда да отлепва крака си от земята, да рискува да изгуби равновесие точно когато Дариън се беше засилил към Изриъл от другата страна. След като така и така Дариън го бе съборил на земята, Хос би могъл да играе руски фолклорен танц по гръбнака му. Вместо това той предпочете да му тегли един шут, див като омразата в очите му, и Изриъл успя да го хване за петата, макар и с цената да понесе ритник в лицето си. Този път буят зазвъня в черепа му — предупреждение за ураган — и той видя червени искри на черен фон, но продължаваше да стиска петата на Хос и я завъртя от дясно наляво, събаряйки го по лице; в следващия миг Хос лежеше до Оз, а бухалката пак беше в ръцете на Изриъл.

Ще спечеля, ще спечеля, ще ги бия и тримата.

Дариън го ритна в корема. Оказа се по-бърз, отколкото бе очаквал Изриъл, а така се губеха битки. Така се умираше. Никога не бива да подценяваш противника, както бе направил той.