Мълчание. Чайката отново се бе спуснала ниско и кръжеше наоколо, вперила поглед в хляба. Любопитна, но и предпазлива. Изриъл се дръпна встрани, за да ѝ направи път. Тя се стрелна напред, грабна един залък и отлетя.

— Онова, което ме изуми през този ден — каза той, — беше колко много хора видяха и чуха всичко, но не разбраха нищо. Някои си умряха с убеждението, че съм убил невинен човек, само защото ме е порицал публично за моята безотговорност.

— Ти си допуснал това обаче. Предпочел си да стане така, вместо да кажеш истината. Излъгал си.

— Не съм излъгал. Предпочетох да не говоря. Има разлика.

— Наистина ли?

Той погледна към магазина, където влизаха и излизаха туристи, за да си купят разни неща, ръчно изработени от затворници.

— Това беше моят избор — каза той.

Салазар седеше и изглеждаше по-скоро замислена, отколкото осъждаща.

— Островът е транзитен пункт за трафик на момичета — каза накрая тя. — Знам го. Опитвам се да помогна на всяка една от тях, но това е, кажи-речи, същото, което си направил и ти. За да има някаква полза, системата трябва да бъде срината. Затова трябва да знам всички, които са замесени.

— Тогава защо не докараш още полицаи?

На лицето ѝ се изписа разочарование. Погледът ѝ казваше: Не се ли сещаш, и му напомни за дядо му.

— Да не мислиш, че чичо ти е единственият в правоохранителните органи, който си е затварял очите пред случващото се тук? Или очакваш местните да се разприказват пред някакви непознати със значки? Вие, тукашните, имате един израз за всеки, който не е живял на правилната скала през последния един век: „Идва отдалече“. Е, аз идвам отдалече, Пайк. И не ми е лесно да започна тук.

— Удари Стърлинг най-напред. Започни от него и полека-лека събаряй плочките на доминото.

Тя поклати глава.

— Да ударя един и да си тръгна? Или може би десет? Двайсет? Не, искам ги всичките.

— Не можеш да ги надвиеш.

— Разбира се, че мога. Островът не е чак толкова голям.

Хареса му начинът, по който го каза.

— Не е само островът — каза той. — Системата, която описа, е много по-голяма от този остров.

— Прав си. Обхваща Флорида, Ню Йорк, Ню Джърси, Квебек, Калгари. Откарваш момичето далече от дома му, привеждаш го в безпомощно състояние, а после най-добре да го заведеш на място, където има и езикова бариера.

— Така че Салвейшън Пойнт няма значение. Той е само една брънка от веригата.

— Сърцето е брънка от веригата. Какво става, когато го накараш да спре?

Изриъл помисли върху думите ѝ.

— Спомняш си Стърлинг — каза той, — а също и баща ми. Но не посочи кой е бил мъжът с костюма, онзи, който влязъл в стаята и почнал да те разпитва за дрога. Знаеш ли кой е?

— Още не.

— Някакви идеи?

Салазар не отговори веднага.

— Работя по тях — каза накрая тя. — Няколко от тях са местни хора. Един има амбиции за по-големи неща.

— Какво ще рече това?

Тя го погледна, сякаш преценяваше дали да направи залог, който не можеше да си позволи да загуби.

— Един от тях е кандидат за Сената — каза тя. — Казва се Пол Гарднър.

— Мамка му. — Изриъл се опитваше да не изглежда уплашен. — Според теб колко души от Салвейшън Пойнт са замесени до момента?

— Може да са трима, може да са тринайсет. Още не знам със сигурност. И тук ми трябва помощ.

Беше сигурен, че тя го наблюдава, когато ѝ каза:

— Те следят своите на този остров. Ако някой научи, че шпионирам Стърлинг…

— Няма да научи.

— Заподозре ли ме някой — продължи с твърд тон Изриъл, — с мен е свършено. Разбираш ли това?

— Да.

Той си пое дъх и попита:

— Какво се иска от мен?

Тя се изправи и изтупа с длан панталона на униформата си. Сложи си слънчевите очила.

— Искам да видя всяко момиче, което минава през острова, без да има работа тук. Ти я откриваш, а аз ще разбера коя е и откъде е. Ще я освободя от този, с когото е, и ще открия кой я е довел тук.

Сама?, искаше да попита той. Смяташ да вършиш всичко това сама, лейтенант Салазар? Но не каза нищо, защото тя вече беше дошла дотук и го беше открила сама. Като преди това бе скочила от лодката на баща му и бе преплувала през ледената вода до острите скали, а след като онези я бяха качили на кораб, бе преживяла всичко останало, което ѝ бяха причинили, и накрая се бе върнала на острова с пистолет и значка.

Сама.

— Колко души ще знаят, че работя за теб?

— Нито един.

— Глупости.

— Заклевам се. Това е работна група за вътрешни разследвания, защото полицията и върховната прокуратура са обекти на оперативен интерес. Какво означава това? Че никой няма доверие на никого. Ако открия информатор, който да доставя качествена информация, никой няма да ми задава въпроси.

Изриъл вече мислеше за методите на комуникация, за рисковете.

— Няма да използвам телефон — каза той. — Нито компютър. Ако се заема, ще говоря само с теб и с никого друг. Лично.

— Става.

27

При следващата им среща той беше свободен човек, а тя се бе заела с чичо му.