— И сега ще трябва да даваш обяснения пред съда, защото се хвана на въдицата. Между другото, тези нови обвинения ще задействат и производство по нарушение на условията за предсрочно освобождаване. Или ще ти бъде отказана гаранция, или ще е толкова висока, че да не можеш да си я позволиш. В най-добрия случай ще се намери къде да заложиш работилницата. Не смятам обаче, че това ще е достатъчно.

Той не се сещаше какво да каже в отговор.

— Няма да допусна това да се случи — каза Салазар. — Ще подам рапорт, в който ще разкрия всичко. Иначе не си в безопасност. Ако те заключат за банално физическо нападение и нарушение по предсрочното освобождаване, няма причина да те слагат в изолатор. Затова съм обезпокоена, че Стърлинг не те посочи като лице, представляващо оперативен интерес във връзка с убийствата на „Мерео“. Ще намери някого да те очисти в ареста. Време е да сложим картите на масата.

— Да — каза той. — Така е. Но са ми нужни няколко часа.

— Нямаш няколко часа. Стърлинг се е ангажирал лично да те арестува като помощник-шериф, отговарящ за острова. Чух, че съдията е подписал заповедта. Времето ти изтича.

— Спечели ми час-два. Тогава ще ти дам цялата история, всичко, което искат от теб, буквално ще ти го пусна в ръката.

— Какви ги приказваш?

Налагаше се отново да се довери на Салазар и би могъл да го направи, смяташе да го направи, след като Жаклин Пикар се качеше на лодката му, поемеше курс на север и изчезнеше завинаги. Но не преди това.

Защо толкова много държеше да ѝ помогне да избяга?

Защото знаеш, че говори истината, помисли си той. Всичко, което ти каза за живота след това, е поне толкова лошо, колкото можеш да си представиш, ако не и повече. В случай че изобщо я оставят жива.

След като чу за ареста, който го очакваше, Изриъл си каза, че не биха я оставили жива. Жаклин и преди бе изчезвала, но тогава изчезването ѝ не беше разследвано и личната ѝ трагедия бе игнорирана. Защо някой би ѝ помогнал сега? Спомни си как Мари бе поела пистолета от ръката му с хладен блясък в очите, с поглед, който казваше, че е видяла достатъчно от правосъдието, за да реши, че шансът ѝ е изцяло в нейни ръце.

— Имам всичко — каза той. — Кой го е направил, кога и как. Имам цялата информация и мога да я докажа.

— Как?

От работилницата го деляха десет минути и двайсет обратно до Литъл Херинг. Ако заобиколеше северния бряг, по-далече от трафика, бурята щеше да му е съюзник. Щеше да пусне котва в заливчето, да мине през онова проклето мазе и да изведе Жаклин. Общо час. Само толкова му трябваше. След един час щеше да позволи на Салазар да го постави под каквато си иска институционална закрила, колкото да остане жив, докато тя рови в онази малка камера, скрита във висулката, и осмисля записаното на нея.

Ако изобщо има нещо записано. А ако всичко е изтрито от водата, няма да имаш с какво да се защитиш.

Освен момчето, разбира се. То може да ти бъде свидетел.

Изриъл не беше сигурен, че ще допусне да стовари всичко върху едно дете.

По-добре ли беше да умре в затворническата баня? Може би.

— Изриъл? — чу той гласа на Салазар.

— Тук съм. Виж, трябваш ми. Ела на Литъл Херинг сама. Но най-рано след час. Тогава ще ти дам всичко.

— На Литъл Херинг? — попита озадачено тя.

— Сама. Обещай ми. Твърде далече сме стигнали без ничия подкрепа, за да посвещаваме други тъкмо сега.

— И виж само докъде сме стигнали…

— До много важни разкрития. Представа си нямаш. Ще ти дам всичко, което ти е нужно, за да приключиш случая. Убийствата на „Мерео“, трафикът на хора през Салвейшън Пойнт, Стърлинг и Пол Гарднър, Джей Ар Карузо, или както там се казва в действителност, цялото скапано шоу.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно.

— Откъде…

— Важното е, че знам. Само това трябва да те интересува в момента. Имам всичко. И ще ти го дам. Ела на Литъл Херинг сама. Оттам нататък… ти си шефът. Ще изпълнявам всичките ти заповеди, без да ти възразя. И няма да има нужда, защото ще сме победили.

Мълчание.

— След час — каза накрая тя.

— До скоро, Джен.

54

Бурята беше негов съюзник.

Докато останалите търсеха убежище от нея, тя беше неговото убежище. Пристанището беше притихнало, нямаше никакви зяпачи, още по-малко снимачни екипи. Виждаха се неколцина рибари, но и те работеха с наведени глави, за да се пазят от дъжда. Той избегна главния кей, докара малката лодчица успоредно до моторницата си, която го скриваше от погледите на рибарите, и я привърза за пристана. Угаси двигателя. Ослуша се.

Тишина, ако не се смяташе свиренето на вятъра и тракането на разхлабена телена ограда.