Читаем Ангелиада полностью

— Разбрано — каза Леши. Изведнъж си даде сметка, че ставащото е почти точно повторение на ситуацията преди няколко месеца. Същата точка на прехвърляне, същата крайна цел, същият враг.

С тази разлика, че предишната акция беше само едно бързо проникване във вражеската територия, колкото да пусне фалшивия астероид и, съвсем между другото, да хвърли младия учен Джерико Коста на вълците.

Този път „Комитаджи“ отиваше на война.

Това беше разлика, която съвсем ясно се разбираше от четирите яркооранжеви сфери на опашката за катапулта пред него, всяка предпазливо насочвана от влекачите към центъра. Капсулите на Страшния съд, натъпкани с взрив с мощност много гигатонове, неуморно носещ се в магнитната си бутилка.

— Проверка на целта — нареди той.

Навигационният дисплей проблесна и показа схематично изображение на системата на Лорелей с четирите емпирейски мрежи в астероидния пояс, отбелязани с червени точки. Мирската мрежа примигна в жълто. Спотайващите се дълбоко в сърцето на астероида машини чакаха взрива от светлина и радиация, за да се активират.

Няколко мига Леши втренчено гледаше мигащата жълта светлина. Въпреки че бяха изминали няколко месеца, новосъздадената мрежа се намираше обезпокоително близо до мрежата, в чийто център след няколко минути щеше да се взриви Капсула Три. Ако взривът се окажеше достатъчно силен и я повредеше, цялата операция щеше да стане изключително проблематична. Мирските кораби все още щяха да могат да проникнат в системата, но нищо нямаше да е в състояние да спре силите на ЕмОт от всички пет системи да се нахвърлят върху тях като разярени стършели. Формацията на „Комитаджи“ не беше подготвена за подобни дефанзивни действия.

— Ставаме малко нервни ли, комодор Леши? — жлъчно се обади Телторст от мястото си. — Не сме сигурни вече във великата си стратегия, така ли?

— Готови за изстрелване на Капсула Едно — нареди Леши, без да му обръща внимание.

Телторст обаче явно не бе настроен да го пренебрегват.

— Попитах ви нещо, комодор. — Гласът му все още бе тих, но заплашваше да се повиши и скандалът да напусне уединението на балкона и да бъде чут из цялата командна зала. — Според опита ми хората, които са сигурни в това, с което са се захванали, не проверяват отново и отново едни и същи неща.

— Според моя опит онези, които не го правят, са глупаци — отсече Леши. — СтаТО?

— Всички са на линия, господин комодор — потвърди Камбъл. — Корабът и екипажът са в пълна бойна готовност.

— Комодор…

— Господин Телторст, готвим се за битка — сряза го Леши. — Или млъквайте, или ще ви пратя в каютата ви.

Телторст му хвърли изпепеляващ поглед и се обърна към пулта си.

— Състояние на флота?

— „Баланики“ и „Македония“ са се пристроили зад нас — докладва офицерът. — Поддържащите кораби са в готовност. Всички кораби са на линия.

Леши кимна. Според учебниците стандартната процедура изискваше преди в системата да навлязат основните сили, да се изпрати вълна изтребители, бомбардировачи и чистачи на мини, за да отслабят съпротивата и да изградят пълна картина на тактическата обстановка, готова да се прехвърли незабавно на флагманския кораб, който винаги се появява последен.

Но това бе „Комитаджи“, а „Комитаджи“ не се криеше зад поддържащи кораби. След като капсулите на Страшния съд си свършеха работата, той щеше да поведе атаката.

Прозвуча предупредителен сигнал — първата капсула бе достигнала до елипсоида на катапулта и влекачите бързо и организирано се отдалечаваха.

— Капсула Едно готова — обяви Камбъл.

Капсулата проблесна и изчезна.

— Капсула Две в готовност — нареди Леши и хвърли поглед на хронометъра. — Деветдесет секунди.

Екипажите на влекачите си знаеха работата. По-малко от седемдесет секунди след изчезването на Капсула Едно, Капсула Две зае позиция пред катапулта. Двадесет секунди по-късно изчезна. След три минути беше последвана и от останалите две.

Първата фаза приключи. Настъпи моментът да видят дали цялото време и усилия — а, и безценните пари на Телторст — наистина са осигурили на Мира достъп до жадуваните емпирейски територии.

— Приближете ни, щурман. — Леши следеше едновременно хронометъра и навигационния дисплей. Ако Капсула Три се бе взривила навреме, първата и втората ударна вълна в момента минаваха през мирския астероид. Сензорите регистрираха събитието…

Мигащата на дисплея жълта светлина стана зелена.

— Мрежата активирана — обяви Камбъл.

Леши насочи цялото си внимание към хронометъра. Мрежата се беше активирала, поне теоретично. Дали това бе станало на практика, щяха да разберат едва когато се окажеха в космоса на Лорелей.

— Комодор, мрежата е зелена — обади се Телторст.

— Благодаря, чух.

— Ударната вълна е отминала — продължи да настоява Телторст, този път по-рязко. — Не искаме да им дадем време да се окопитят.

— Запознат съм с тактическите съображения. — Леши продължи да брои секундите. Първата ударна вълна наистина вече отдавна трябваше да е отминала астероида, но сега следваше дъжд от все още опасни отломки. Даде му още няколко секунди, след което кимна към свързочния офицер.

— Катапулт Сцинтара, действайте.

Звездите изчезнаха.