Читаем Ангелиада полностью

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Коста. — Ангела, разбира се.

— Ангелът на Дейвий ли? — многозначително отбеляза тя. — Който те нямат право да притежават?

— Да, ангела… — Коста се сепна. — Нямат право ли?

— Чаках удобен момент да ти го кажа — обясни Чандрис. — Законът задължава ловците да предават всеки уловен ангел.

— Разбира се, но в този случай… — нетърпеливо махна с ръка Джайаси.

— Не — хладно каза Чандрис.

— Тя е права — подкрепи я Коста. — Имат си достатъчно неприятности. Ханан е в болницата, а корабът им е наполовина разбит. — Той погледна Чандрис. — Освен това обещах да върнем ангела след провеждането на тестовете.

— Тогава какво ще правим? — попита Джайаси.

— Ще изровим други данни — каза Коста. — Да започнем с намирането на данни за наличието на антиангели.

Той посегна към клавиатурата, но спря и промърмори една ругатня.

— Язон, би ли се заел? Провери вместо мен кога за последно някой е търсел антиангел.

— Направихме пълен биохимичен анализ на господин Ронион — каза облеченият изцяло в бяло доктор, докато натискаше клавишите на компютъра. — Все още има остатъци от породени от стреса химикали, но не можем да открием нищо, което да е породило самия стрес. Все още чакаме резултатите от сканирането на нервната система, но не очаквам нищо особено. — Той направи едва забележима пауза. — Освен обичайните за мозък като неговия отклонения, разбира се.

— Тогава каква е причината? — попита Форсайт.

— Страхувам се, че не мога да ви кажа — призна докторът. — Макар че за човек с вродени дефекти като господин Ронион мога да допусна, че подобни неща просто се случват.

— Не — ледено каза Форсайт. — Не се случват.

Докторът го погледна в очите и примигна. Онова, което видя в тях, го накара да се свие.

— Моите извинения, господин Върховен сенатор побърза да каже той. — Нямах предвид това.

— Стресът не е породен от физическите или умствените му недостатъци — продължи със същия леден тон Форсайт. — Нещо се е случило с него. Искам да зная какво.

Докторът нервно кимна.

— Разбира се, господин Върховен сенатор, разбира се. Ще направим всичко по силите си.

— Не очаквам нищо друго. — С периферното си зрение Форсайт забеляза как жената, ръководеща сестринското крило, потъва в креслото си, сякаш иска да стане невидима. — Кога ще мога да го посетя?

— А… страхувам се, че едва утре сутринта — каза докторът. — Искам да кажа, можете да го видите още сега, но няма да се събуди дотогава. Скенерът на нервната система изисква обектът да е в пълен покой…

— Разбрах — прекъсна го Форсайт. — Ще дойда утре сутринта.

Докторът преглътна.

— Разбира се. В такъв случай, до утре. — Той се обърна и забърза по коридора към стаята на Ронион. Форсайт го проследи с поглед, като мислеше не особено вежливи неща по негов адрес. Докторът изчезна през вратата, Форсайт се обърна…

— Бяхте малко рязък с него — отбеляза Пирбазари.

— Нямам намерение да стоя тук и да слушам идиотските му обяснения за вродени обременености — каза ядосано Форсайт и тръгна към изхода. — Нищо подобно не му се е случвало преди. Искам обяснение.

— Не съм присъствал, така че не мога да кажа — дипломатично каза Пирбазари. — Просто отбелязах, че едва ли ще помогне, ако стиснете доктора за гърлото.

— Страхът от Бог кара някои хора да вършат истински чудеса — изръмжа Форсайт.

— Или да замръзнат на място.

— Това е моя грижа — отсече Форсайт. — Какво стана с гравитационните данни за Ангелиада?

— Събрани, компилирани и изпратени на Коста. Гласът на Пирбазари стана малко по-мрачен. — Не съм експерт, но дори аз виждам, че там става нещо странно. Ще ви пратя копие, ако искате да му хвърлите един поглед.

— По-късно. А другата работа?

Пирбазари се огледа, за да се увери, че наблизо няма други хора.

— Славис прерови местните полицейски записи за последните няколко месеца — тихо каза той. — Няма регистрирани измами, в които да са въвлечени хора с описания като техните.

— Интересно — промърмори Форсайт. — Особено за момичето.

— Мислите ли, че се е поправила?

— А ти?

Пирбазари несигурно сви рамене.

— Имала е вземане-даване с ангели.

— Тигрите не менят окраската си, Зар — твърдо каза Форсайт. — Мошеник веднъж, мошеник завинаги. Щом не се е забъркала в нищо, откакто е пристигнала на Сераф, значи има някакъв дългосрочен план.

— В комбина с Коста?

— Логично предположение — съгласи се Форсайт. — Проблемът е каква е целта им? Нещо във връзка с института? Тогава защо не се отказаха и не се измъкнаха, когато отрязахме квитанцията на Коста?

— Може би има нещо общо с ловния кораб — предположи Пирбазари. — С „Газела“.

Форсайт поклати глава.

— Това е по-безсмислено и от версията с института. Бях на този кораб и мога да ти кажа, че там няма нищо, което да заслужава да бъде откраднато. Най-малкото нищо, за което да не са достатъчни шперц и такси.

Спря, закован на място от внезапно споходилата го мисъл. След това се обърна на токовете си и тръгна обратно към рецепцията.

— Да, господин Върховен сенатор? — попита дежурната сестра.

— Бих искал да видя данните на Ханан Дейвий — каза той. — Пристигна по едно и също време с помощника ми Ронион.