— Да, гледахме по новините — измърмори сестрата, докато натискаше клавишите. — Ужасна случка… ето ги. Има големи поражения от екзопротезите върху нервната система. В момента е стабилен, но слаб.

— Прогноза?

Ъгълчетата на устните ѝ се свиха, докато прегледждаше списъка.

— Ще се наложи присаждане на гръбначен мозък. Степента на възстановяване ще зависи от това колко работа ще могат да свършат.

— Какви са ограничителните фактори? — попита Пирбазари.

Устата ѝ се напрегна още повече.

— Ако трябва да го кажа направо, парите. Операцията е сложна и скъпа. Просто степента на възстановяването ще зависи пряко от средствата, които може да си позволи.

— Мислех, че „Гейбриъл“ поема разходите за трудови злополуки — каза Пирбазари.

— За някои от тях — да. Например целият му болничен престой ще бъде платен. Но уврежданията на нервната му система са вродени, не са свързани с работата му и затова не са покрити.

— Благодаря ви. — Форсайт хвана Пирбазари за лакътя и го отведе настрана.

— Интересно — отбеляза той, докато отново вървяха към изхода. — Може и да се окажеш отчасти прав, Зар. Тигърът може и да не си мени окраската, но от време на време се търкаля и мърка.

Пирбазари поклати глава.

— Не ви разбрах.

— Нашият приятел господин Дейвий — Форсайт кимна към рецепцията — се нуждае от значителна сума, за да се оперира. Нашата приятелка Чандрис Лалаша е дама, чиято професия е да разделя хората от значителни суми. Съвпадение?

Пирбазари се намръщи.

— Да не искате да кажете, че Дейвий са я наели, за да краде за тях?

— Или се е заела да го направи от милосърдие — каза Форсайт. — И в двата случая трябва да я държим под око.

— Добре. — Пирбазари не изглеждаше много убеден. — Искате ли да пусна полицията след нея?

Форсайт сви устни.

— Засега не. Може да има начини да разбира какво смята да предприеме полицията. Нека просто да я наблюдаваме ден-два.

— И двамата ли?

— Да — каза Форсайт. — Аз вече съм във връзка с тези хора. Ти си външен човек, когото те не познават. Така няма да могат да се измъкнат.

— Значи смятате да останете тук, така ли? — попита Пирбазари. — Чака ви доста работа на Ухуру.

— Тук мога да свърша още повече — отговори Форсайт. — Но ще се опитам да се върна за речта си. Ще върна Славис да си води бележки на заседанията.

— Той не може да гласува от ваше име.

— Поне за следващите две седмици не предстои нищо важно — твърдо каза Форсайт. — Да не споменавам, че Ронион няма да е в състояние да пътува още поне два дни. А без него не тръгвам никъде.

Хвърли поглед към пустия салон, през който минаваха, и към мрака навън.

— Освен това — добави тихо той, — независимо какво целят Лалаша и Коста, не те са причина за онова, което се случва с Ангелиада. Там става нещо странно. Няма да тръгна, преди да разбера какво.

29.

Списъкът с оборудването се появи и запълзя по екрана. Джайаси подсвирна.

— Мили Боже, Джерико! Ще ни е необходимо всичко това?

— Така излиза. — Стомахът на Коста се сви, докато преглеждаше списъка. Може би щеше да успее да измъкне за няколко дни някои от нещата, без никой да се усети. Но не и всички. Нямаше начин.

— Какво, това списъкът с оборудването ли е? — Чандрис надигна глава от терминала, на който работеше.

— Именно — потвърди Джайаси. — И само той е достатъчен да ти обясни защо никой досега не е виждал антиангел. Половината от оборудването дори не е съществувало по времето на последното търсене.

— Съвсем спокойно би могло да не съществува и сега, поне що се касае до нас — горчиво добави Коста. — Никога няма да успеем да съберем всичко.

— Някой да ти е казвал, че се отказваш много лесно? — скастри го Чандрис, доближи се до него и се наведе пред дисплея. — Големият въпрос е дали ще успеем да натъпчем всичко това в „Газела“.

— Да не би „Газела“ да е в състояние скоро да полети? — възрази Коста.

— Преценката на пораженията почти приключи каза тя. — Ремонтът няма да е от най-леките, но няма нещо, с което един добър екип монтьори да не е в състояние да се справи.

— Естествено, но колко време ще е необходимо?

— Виж, това вече е проблем — неохотно призна Чандрис. — Ремонтът все още не е дори насрочен. А като знам колко е натоварен сегашният им график, май няма да започне още поне месец. А може и повече.

Коста потръпна.

— Не можем да си позволим да чакаме толкова дълго — каза той. — Дотогава ще пострадат още хора.

— Тогава другата възможност е да сключим договор с външна страна — каза Чандрис. — Да възложим ремонта на някоя частна фирма.

— Можеш ли да го направиш? — попита Джайаси. — Мислех, че „Гейбриъл“ се занимава с цялата поддръжка.

— Официално — да. Но на практика никой няма да се оплаче, ако ние самите решим да поправим нещо и да им спестим разходите.

— И колко високи ще бъдат тези разходи? — попита Коста.

— Достатъчно — сви устни Чандрис.

— Колко?

— Това е моя грижа. — Тя посочи списъка. — А твоя грижа е да измислиш как да измъкнем всичко това оттук.

Коста се намръщи към нея, внезапно обхванат от подозрение. Ангелът на Върховния сенатор…

— Казах, че това е моя грижа — с предупредителен тон повтори Чандрис. Беше разбрала погледа му.