— Съжалявам — продължи Уолок, — не чух отговора ви. Може би е така, защото направих общо предположение. Нека да перифразирам въпроса си. Дали вие, госпожо Ийгър, оставяхте Кими О’Кийф сама и уплашена да плаче часове наред, докато жалката й майка е седяла в някой бар и се е наливала с надеждата, че може да намери някой с чифт панталони, който да се качи с нея горе и да я изчука до безпаметност?

— Възразявам! — извика прокурорът. — Защитата упражнява натиск над свидетеля.

— Приема се — отвърна набързо съдията. — Господин Уолок, ще ви оставя да продължите с този разпит, но очаквам от вас да изчистите въпросите си и да се отнасяте към свидетеля по-цивилизовано.

— Моля съда за извинение — отвърна Уолок. — А към госпожа Ийгър, Одри, познавам те. Ти наистина притежаваш всички тези блестящи характеристики, които изброих пред съда. И доколкото мога да повярвам, че никога не си говорила с госпожа О’Кийф за родителските й похвати, то не мога да си представя, че си оставила едно малко момиченце да страда, без да направиш нещо — каквото и да е, за да й помогнеш. Прав ли съм?

— Да.

Мередит просто стоеше там с туптящо до пръсване сърце и пот, избила от всяка нейна пора.

— Кажете на съдебните заседатели какво направихте, за да помогнете на Кими — каза Уолок.

— Една вечер позвъних на звънеца — отговори Ийгър. — Казах й, че съм Одри от съседния апартамент. Тя ме познаваше малко и леко отвори вратата. Влязох вътре и я успокоих.

— Как точно го направихте?

— О, четях й книжка или пеехме песни, а понякога играехме с барбитата й. Имаше много неща, които обичахме да правим.

— Значи сте посещавали Кими повече от веднъж?

— Да.

— Повече от пет пъти?

— Да.

— Повече от десет?

— Да, сър.

— Е, нека не задълбаваме в точната бройка. Можем ли просто да обобщим, че сте ходили в съседния апартамент и сте правили компания на Кими много пъти? Или по-скоро да кажем, че е било често?

— Много пъти.

— Майка й знаеше ли?

— Никой не знаеше — каза на своя глава Одри. — Бях казала на Кими, че ако каже на някого, ще ми се скарат и никога повече няма да мога да се върна при нея.

— Някога правили ли сте нещо, което да нарани Кими? — попита внимателно Уолок.

— О, господи, не! — отвърна Ийгър. — Аз… аз я обичах. Никога не съм имала деца. Не можех просто да стоя и да гледам как се отнася майка й с нея — каза жената и очите й се наляха със сълзи, които потекоха по бузите й. — Бях като нейна сурогатна майка. Тя ме наричаше „мама Одри“. Тя беше… тя беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало, и това… това…

Одри Ийгър беше добре възпитана дама и каквато и дума да се е формирала в съзнанието й, тя така и не напусна устните й.

Уолок отиде до бюрото на защитата и й подаде кутия салфетки. Изчака, докато Одри се посъвзе.

— Продължете, моля — каза той.

Одри си пое дълбоко дъх.

— Кими беше най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало — повтори тя, — а Рейчъл я уби.

— Може и да сте права — каза Уолок. — Много възможно е Рейчъл О’Кийф да се е прибрала у дома в онази нощ и да е убила дъщеря си. — Той направи пауза, за да остави думите да попият в съзнанието на съдебните заседатели. — Но! — извика той след това и Мередит много добре знаеше какво ще последва. — Но — повтори по-спокойно той — Кими е била дете, жадно за обич, което с желание — дори с нетърпение — би отворило вратата на всеки, който е чул плача й и би искал да я утеши.

— Възразявам!

— Отхвърля се.

— Може да е имало и друг състрадателен съсед или по-точно недотам състрадателен съсед, на когото му е било писнало непрекъснатото й хленчене. Или пък някой извратен доставчик на пица, или някой от хилядите случайни непознати, които биха могли да влязат в сградата, докато портиерът е изтичал за кратко до тоалетната. Значи може да е била тя — каза той и посочи към Рейчъл, а след това отново извиси глас, — а може да е бил всеки друг. Прав ли съм, Одри?

Тя поклати глава.

— Говорете по-високо, моля.

— Да, прав сте.

— Да, прав съм — обърна се той към съдебните заседатели. — Може… да е бил… всеки. А отчаяно нуждаещата се от внимание Кими може да е отворила вратата и да е пуснала този човек вътре — каза той и бавно се върна до бюрото на защитата, където дръпна стола си назад. — А това, дами и господа съдебни заседатели, както госпожа Ийгър, която е правен сътрудник, може да ви каже, се нарича „основателно съмнение“. Много, много основателно съмнение — повтори той и седна.

Съдебните заседатели бяха като хипнотизирани. За пореден път Магьосника беше направил своето заклинание.

28.

Двамата с Кайли пътувахме в колата по Трето авеню, потънали в мислите си. Аз си съставях наум сценарии за сапунена драма, всеки от които завършваше с това как Черил ме зарязва заради Мат Смит. Познавайки Кайли, можех да се досетя, че тя най-вероятно обмисля как да използва своите суперсили, за да спаси съпруга си от самоунищожение.

Завихме надясно по Деветдесет и втора улица и се отправихме към ужасния район, известен като „Проекта за метрото на Второ авеню“.