— Много повече от „добре“. Драматургът е приятел на Мат и той го уговори да се срещне с мама и татко зад кулисите след представлението. Господи, те бяха очаровани.

— Звучи… фантастично — отбелязах аз.

— Зак, нещо не си на себе си. Какво става с теб?

— Лично е — отговорих.

— Искаш ли да ми кажеш за какво става въпрос?

— Като психолог ли ме питаш, или като приятелка?

— И в двата случая ще си остане между нас. Какво те тревожи?

За начало това, че ще се отбиеш в офиса на Мат за обяд.

Разбира се, не можех да й кажа подобно нещо.

— Става въпрос за Спенс — отговорих, търсейки нещо, за което тя можеше да се хване. — Станал е зависим от болкоуспокояващи и това засяга надеждността в работата на Кайли.

— Очевидно засяга и теб.

— Той е съпруг на партньорката ми. Всичко, което се случва с тях, засяга и мен.

— И това ли е всичко? — попита тя.

— Това е всичко, което ме тревожи — отговорих. — Няма друго.

Черил потърка брадичка и кимна замислено.

— Вие, детектив Джордан, изглежда, сте пълен с всякакви глупости — каза тя. — А аз имам само един въпрос — в момента като психолог ли ме лъжете, или като приятелка?

Хвана ме!

— И двете — засмях се аз. — И изглежда, нито една от вас двете не се хвана.

— Зак, не знам какво те притеснява — каза тя и се изправи, — но дори да знаех, нямаше да ти го кажа. По-добре ще е сам да го разбереш. След това мога да ти помогна да се справиш с него. Сега трябва да бягам. И, да, с удоволствие ще вечерям с теб довечера. Ако искаш, можем да продължим този разговор тогава.

Тя излезе, а аз останах на масата още минута, колкото да допия остатъка от кафето си. След това се изправих и отидох до бара на закусвалнята. Гери беше зад касата и не каза нищо, само се намръщи.

— Какво се върти в главата ти, Гери? — попитах я аз.

— Нищо.

— Тази сутрин си необичайно мълчалива.

— Нали си ме знаеш — отвърна тя, — винаги гледам да уважавам личното пространство на хората.

— И откога така?

— Скъпи, ако наистина искаше да знаеш какво мисля, щеше да ме попиташ направо.

— Добре, Гери, питам те направо — какво мислиш?

— Сигурен ли си, че искаш да знаеш? — отговори на въпроса ми с въпрос тя. Играеше си с мен. Знаех си, че после ще съжалявам, но рано или късно тя така или иначе щеше да ми каже.

— Давай, моля — казах аз.

— Не задавай въпроси. Ще ти кажа просто какво ми се върти в главата, без дискусии и без повече дебати.

— Добре, без въпроси. Кажи ми просто какво мислиш.

Тя се изправи в целия си ръст, с две глави по-ниска от мен, и ме погледна право в очите.

— Мисля, че трябва да си извадиш главата от задника.

— А нещо друго?

— Да, дължиш ми долар и петдесет за кафето.

30.

Беше само 6:45, когато влязох в офиса, но Кайли беше вече на бюрото си.

— Добър следобед, детектив — поздрави ме тя. — Хубаво е, че най-накрая се отбихте.

— От опита ти за шега разбирам, че двамата със Спенс сте имали приятна сутрин — отговорих аз.

— Излязох, преди той да се е събудил, и май приятното се изчерпва с това — отвърна тя. — Кейтс ни чака да й докладваме развитието по случая.

Трябваха ни десет минути, за да уведомим капитан Кейтс за случилото се с Евелин. Тя ни прекъсна само два пъти. Първият път беше, когато й казахме, че и двата компютъра на Евелин удобно са изчезнали.

— И портиерът със сигурност е видял Сайкс да излиза от сградата с лаптопа на Евелин? — попита тя.

— Технически той я е видял само да излиза с чанта за лаптоп — отговорих аз. — Но тя му е дала стотачка, за да забрави какво е видял.

— Поредният случай на възпрепятстване на правосъдието, който няма да издържи при скапаната ни съдебна система — отбеляза Кейтс.

Вторият й коментар беше, когато й съобщихме, че Джо Ромео е видял Евелин в петък вечерта да се качва в черен джип с двама души вътре.

— Значи смятате, че Хазмат може да са всъщност двама души?

— Убиецът от случая „Холивуд на Хъдсън“ имаше съучастник — каза Кайли. — Като се има предвид, че Хазмат влачи мъртви тела наоколо, не е изненадващо, ако се окаже, че и той има съучастник.

Установили сте мястото, където е била отвлечена Евелин Паркър-Стийл — каза Кейтс. — Намерили сте и очевидец, който я е видял доброволно да се качва в черен джип, в който е имало поне още двама души. Вие двамата за двадесет и четири часа сте се добрали до по-съществена информация по случая, отколкото Донован и Бойл за последните четири месеца.

— Нямаме кой знае каква заслуга — каза Кайли. — Тези двама полицаи са свалили летвата твърде ниско. Материалите за убийствата в папките приличат по-скоро на очерци. Няма нищо, за което да се хванем. Двамата със Зак мислехме, че ще е добре, ако проверим повторно част от тяхната информация.

— Ако разберем кои са местата, откъдето са изчезнали другите три жертви, можем да намерим свидетели, които да ни дадат по-добро описание на колата или на заподозрените — казах аз. — Ще започнем с втората жертва, Себастиан Кат. Той е живял някъде наблизо — на пресечката на Осемдесет и четвърта улица и „Йорк“.

— Каква е историята му? — попита Кейтс.