Читаем Възмездие полностью

Огледа помещението. По стените висяха телевизори, половината от които предаваха „Футбол в понеделник вечер“, а останалата половина — „Пост мортем“, популярното шоу по Си Ен Ен, насочено към големите правни новини от деня. А в бар, пълен с юристи, днес нищо, дори Хазмат, не беше по-важно от случая „Рейчъл О’Кийф“.

О’Кийф беше двадесет и девет годишна самотна майка, която живееше на Източна седемдесет и първа улица заедно с петгодишната си дъщеря Кими. През деня Рейчъл работела като флеботомист и вземала кръвни проби, урина, слюнка и други телесни течности за частна диагностика в една лаборатория в Горен Ийст Сайд. През повечето вечери, в отчаяните си опити да избяга от еднообразното си ежедневие, тя слагала Кими в леглото към 8 часа вечерта и в 9 отивала в бара на отсрещната страна на улицата.

Кими знаела, че ако се събуди и й трябва нещо, можела веднага да натисне зеленото копче и да набере предварително запаметения на бързо набиране мобилен телефон на Рейчъл или просто да вдигне слушалката на интеркома и да звънне на портиера, който веднага щял да изтича отсреща и да доведе мама.

Рейчъл добре знаела, че това не е точно родителската грижа, която би одобрил доктор Спок, но майната му — мъжете, които срещала в работата си, оставали край нея само дотолкова, колкото да забие игла в ръката им или да им даде да напълнят няколко епруветки. Вечерите били единственото време, в което имала възможност да излезе и да потърси някой свестен тип или поне някое лошо момче, което да заведе горе в спалнята си, за да върне усмивката на лицето й.

Но една неделна вечер нещо се объркало. Според Рейчъл тя се прибрала у дома към 2 часа през нощта, стоварила се в леглото си и спала до 10:00 на следващата сутрин. Кими обикновено се будела към 6:30, затова Рейчъл веднага отишла в стаята й да види какво става.

Момиченцето обаче липсвало. Липсвала и розовата му плюшена маймунка Муки, с която Кими заспивала всяка вечер. В 10:04 часа същата сутрин Рейчъл набрала 911 и в следващите двадесет и четири часа Кими О’Кийф се превърнала в най-търсеното изчезнало лице в Америка.

Тялото й било открито четири дни по-късно на едно сметище в Пенсилвания. Била удушена. Нямало и следа от розовата маймунка, но купчината боклук, в която била намерена, лесно била проследена обратно до Ню Йорк Сити и до боклукчийския камион, който събирал отпадъците от сградата на Кими всеки понеделник сутринта.

Месец по-късно прокуратурата внесла обвинение срещу Рейчъл за непредумишлено убийство.

Гидън си спомни вечерта, в която Мередит беше назначена да работи по случая. Беше дошла сияеща от радост в апартамента му с възгласи: „Получих работата! Получих работата! В екипа по случая «О’Кийф» съм!“.

Беше го прегърнала и двамата започнаха да се целуват на дивана.

— Това е фантастично — каза той, когато спряха, за да си поемат въздух. — Ще се превърнеш в медийна звезда.

— Едва ли — отвърна Мередит, — деветима сме определени по случая, а аз дори няма да се явявам в съдебната зала. Ще бъда заключена на седмия етаж и ще пресявам доказателства, почти къртовски труд, но ще имам възможност да работя и с някои от свидетелите. Това е най-голямото дело в кариерата ми и ако го спечелим…

— Когато го спечелите — поправи я той и ръката му се озова под полата й, бавно проправяйки си път нагоре по крака й.

Сексът с Мередит беше всичко, за което Гидън си мечтаеше като момче. Двамата с Дейв така и не й казаха истината за убийството на Енцо Салви, но по някакъв странен начин Гидън винаги си беше мислил, че трябва да е благодарен на Енцо за страхотния си късмет.

На Мередит й трябваха две години преди отново да опита да прави секс. Това се оказа истинска катастрофа. Мередит беше уверила момчето, че вината не е негова, а след това беше направила грешката да му каже истината. Само че вместо да прояви съчувствие, онзи беше събрал „парти на плажа“, „алкохол“ и „секси костюм“, след което беше стигнал до най-близкото до ума заключение. Тя си го е търсела. Онова момче така и не й го каза направо, но Мередит знаеше какво си мисли. След това сексуалните й преживявания станаха изключително редки и незадоволителни.

И тогава дойде празненството за новата 2009 година. Гидън и Мередит бяха заедно на парти, танцуваха и коледното кълбо се спусна точно в полунощ. Той се наведе, притисна устни към нейните и тя отвърна на целувката му. В този момент петгодишната разлика във възрастта им нямаше никакво значение.

— Вярвам ти — беше му казала тя, докато го целуваше с яростна страст, която й беше отнета от онази нощ на плажа. Оттогава насетне сексът им беше великолепен — без срам, без вина и без абсолютно никакви „обичам те“.

Първия път, когато Гидън й го каза, Мередит го отряза с репликата: „Дузпа за нарушаване на генералното правило на приятелите с екстри — употреба на думата с О“.