Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

Джеймс Джонсън

Възраст: 43 г.

Преместил се е в Ню Йорк преди две години от Вашингтон. Родителите му са починали. Има един брат, който е останал да живее във Вашингтон. Преводач (арабски, френски, руски, немски). Работи от вкъщи за преводаческа агенция с лично видеоконферентно оборудване. Стабилни финанси. Доброволец в редица благотворителни акции, най-вече за да се среща с хора. Няма никакъв социален живот. Любител на френското кино, на документалната литература и на дегустациите на сирене. Не гласува.

Вероятност да гласува „невинен“: 50%.

43

Двама охранители останаха при заседателите, докато те чакаха завръщането си в ложата. Никой не говореше. Кейн пиеше кафе и наблюдаваше колегите си. Повечето изглеждаха все по-ядосани.

Когато ги въведоха обратно в залата, там ги очакваше нов член на журито. Валери Бърлингтън беше около четирийсет и пет годишна, облечена със скъпи черни джинси и черна блуза. Носеше много бижута, повечето златни и всичките истински. Само тежката гривна на китката й сигурно струваше двайсет хиляди. Седеше далече от Кейн, в другия край на неговата редица.

Съдията ги уведоми, че Спенсър е освободен и неговото място ще заеме една от резервите. Както обеща, Хари инструктира заседателите да не вземат под внимание бележката и строго ги предупреди да не обсъждат делото, преди да са изслушали всички показания. Ясно им даде да разберат какви ще бъдат последиците.

След като Спенсър вече го нямаше, единствено Мануел притесняваше Кейн.

Но щеше да се наложи да почака.

Гласът на адвоката на Боби го изтръгна от мислите му. Беше подценил този Еди Флин. Повече нямаше да допусне тази грешка.

44

Андерсън никак не се зарадва да ме види отново. Малко свидетели ми се радват. Бях изгубил инерция и ченгето беше имало време да обмисли какво евентуално ще го попитам. Бях изгубил предимството на изненадата.

— Инспектор Андерсън, вече се съгласихте, че е възможно убийствата да са извършени различно от начина, който описахте на съдебните заседатели. Нека направя предположение. Да погледнем отново доклада от аутопсията на господин Тоузър — подканих го.

Андерсън намери документа и каза:

— Все още съм убеден, че двете жертви са убити в леглото, господин адвокат. Не знам защо няма кръв по тялото на господин Тоузър, но това нищо не променя.

За момента подминах думите му. Възнамерявах обаче да се върна на тях.

— На трета страница на доклада е спомената една синина на гърлото на господин Тоузър. Широка е около сантиметър и е дълга осем сантиметра. Виждате ли?

— Да.

— Как според вас се е появила тази синина, след като според вашия сценарий жертвите са убити в леглото, докато са спели?

Той се замисли, отгърна лист от доклада и разгледа скицата на тялото, където патоложката беше отбелязала всички наранявания.

— Не знам. Може би преди Тоузър да легне в леглото? Може би синината няма нищо общо с убийството?

— Несъмнено е възможно да няма нищо общо с убийството. Или пък може да се окаже най-важното нещо. Разгледайте тези снимки — подканих го.

Арнолд измъкна полицейските снимки, на които се виждаше останалата част от къщата. Кухнята, коридорите, дневната. Всички подове освен кухненския бяха покрити с бял мокет.

— Ако господин Тоузър не е издъхнал в леглото, най-вероятно е бил убит някъде другаде в къщата. Както виждате, никъде няма петна от кръв, нали? — попитах.

Този път той побърза да отговори:

— Никакви. Кръв от господин Тоузър открихме само на леглото — заяви Андерсън донякъде победоносно.

— Господин инспектор, ако нападател е проникнал в имота, метнал е торба върху главата на господин Тоузър и го е пристегнал отзад, бихте очаквали появата на подобна синина на гърлото му, нали?

Андерсън удари спирачки. Не беше очаквал въпроса.

— Може би, но господин Тоузър не е умрял от асфиксия. Ударен е по главата с бухалка.

— Така изглежда. Знаете ли къде обвиняемият обикновено е държал бухалката в дома си?

— Не бих казал — гласеше отговорът.

— В антрето, до входната врата.

Андерсън сви рамене и поклати глава, все едно искаше да каже: „Е, и?“.