— Елементарна физика. Карл Тоузър е значително по-тежък от Ариела Блум. Матракът е бил хлътнал под тежестта му. Кръвта от тялото на госпожа Блум би трябвало да се стече надолу според закона за гравитацията и да се озове върху тялото на господин Тоузър, нали така?

Той се поколеба. Устните му помръдваха, но от гърлото му не излизаше звук.

— Възможно е — каза.

Приготвих се за съкрушителния удар. На екрана се появи снимката на петната върху матрака, която направи Харпър.

— Ако Тоузър е бил на онова легло, когато госпожа Блум е била наръгана, по тялото му щеше да има кръв. След като видяхме демонстрацията, не е ли очевидно, че Карл Тоузър не е бил на леглото по време на убийството на другата жертва? Имало е достатъчно време кръвта да засъхне и да попие в чаршафа, преди тежкото тяло на Карл Тоузър да бъде положено върху матрака.

— Възможно е — отговори той.

— Искате да кажете, че е вероятно?

— Възможно е — процеди той през зъби.

— В началото на кръстосания разпит казахте на съдебните заседатели, че единствената възможност е убийствата да са станали в това легло, докато жертвите са лежали заедно. Сега фактите сочат към нещо различно, нали? — попитах.

— Може би. Което не променя факта, че клиентът ви е човекът, който ги е убил — каза той.

Бях готов да продължа с Андерсън. Имах още много въпроси относно проведеното от него разследване. Само че съдията вдигна ръка и ме накара да спра. Човек от охраната на съда му шепнеше нещо. Хари се изправи и оповести:

— Двайсет минути почивка. Адвокатът и прокурорът незабавно да се явят в кабинета ми.

Беше бесен. Размени няколко думи с униформения служител, после хлътна в задния коридор още преди приставът да нареди:

— Всички да станат.

Нямах представа какво се е случило. Прайър също.

Само че нещо ставаше. Видях, че отговарящата за журито събира бележниците на заседателите. По дяволите. Последното, от което имах нужда, беше ново жури. Тъкмо започвах да печеля тези хора на своя страна.

Каквото и да се беше случило, Хари беше адски ядосан.

Някаква глъчка привлече вниманието ми. Забелязах откъде идва и направих крачка назад. През всичките си години като адвокат не бях виждал подобно нещо.

В ложата беше избухнала караница.

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

Мануел Ортега

Възраст: 38 г.

Пианист, флейтист, китарист. Главните му доходи са от клубни участия. В момента няма музикална група. Разведен. С едно дете, момче на единайсет години, което живее с бившата му съпруга. Лошо финансово положение (агресивни кредитори). Няма история като гласоподавател. Преместил се е в Ню Йорк от Тексас преди двайсет години. Има брат в затвора. Социалните му медии разкриват силно възмущение от системата на затворите.

Вероятност да гласува „невинен“ 90%.

41

Беше изчаквал най-подходящия момент.

Трудно му беше да прецени кога ще настъпи той при толкова много народ. Кейн открай време се чувстваше напрегнат сред хора. Години наред се приспособяваше и към най-незначителните особености на онези, които набелязваше: към гласа им, изговора, стойката, навиците, тиковете, ритъма на дишането им, мириса им, дори към начина, по който скръстват ръце.

Когато седеше сред другите заседатели, не можеше просто да се абстрахира от тях. Осезателно усещаше присъствието им. Понякога — нетърпимо осезателно. А друг път се радваше, че е така.

Например сега.

Усещаше какво става дори без да поглежда. Флин беше подмамил обвинението в капан. Високият пълен мъж на втория ред. Чийзман. И столовете сякаш се завъртяха към него. Зашеметяващ ход.

Кейн вдигна десния си крак и плавно го преметна върху лявото коляно. Захлупи ръка върху скръстените си крака и зачака. Знаеше, че хартиената топка се е търкулнала към предния ред. Усети как стъпалото му я докосна. И за съвсем кратко чу шумоленето на хартията.

Спенсър погледна наляво, търсеше откъде идва шумоленето. После надясно. Не забеляза нищо. Трябваше да се наведе, за да види хартията.

Кейн вече не виждаше смачкания на топка лист от бележника, макар че инстинктивно знаеше точно къде е.

Бетси, заседателката отдясно на Спенсър, облегна длани на стола си и се намести, изпъна крака и ги пъхна под стола, кръстосвайки глезени.