Читаем Тринайсет полностью

Отворих бутилката вода, отлях малко в своята чаша върху масата на защитата, после бавно излях царевичния сироп във водата и добавих две капки червена сладкарска боя. Завъртях капачката и разклатих бутилката. Отново развъртях капачката и напълних малката чашка.

— Инспектор Андерсън, тази чашка е с обем петдесет милилитра, както можете и сам да проверите. Искате ли да го направите? — попитах.

— Вярвам ви — отговори той.

— В лабораторията на Нюйоркската полиция използват разтвор от една част царевичен сироп и четири части вода като съответствие на консистенцията на кръвта. Пише го в наръчника им с указания за възстановки на местопрестъпления, който ползват анализаторите на следите от кръв. Знаехте ли го?

— Не, но не го оспорвам — отговори Андерсън.

Стараеше се да не губи точки, защото знаеше, че съм подготвил изненада. Ако спореше ненужно, щеше да подкопае свидетелските си показания. Всички нюйоркски ченгета получават еднаква подготовка, преди да свидетелстват. Разпитвал съм предостатъчно и знам какво правят.

Бавно излях стъклената чашка върху тежестта от страната на Ариела. В основата на тежестта се образува локвичка, после тъмното петно се разпростря. Една струйка прекоси матрака и се уви около тежестта от страната на Тоузър. Възелът от мускули на челюстта на Андерсън се задвижи като помпа. От три метра чувах глухото скърцане на зъбите му.

— Инспекторе, може да станете и да огледате матрака, ако искате, преди да отговорите на въпроса ми. Погледнете снимката на екрана и ми кажете какво не е наред на нея?

Андерсън погледна екрана, погледна и матрака. Беше слаб актьор. Потърка слепоочията си и поклати глава в безуспешен опит да изрази объркване.

— Не разбирам какво имате предвид — каза той.

Знаех, че се старае да ме затрудни, но отговори неправилно и ми даде възможност да обясня всичко на него и — най-важното — на заседателите.

Арнолд показа снимката на жертвите, направена на местопрестъплението. Той поне ми четеше мислите. Още преди да отворя уста, забелязах, че Хари си води бележки. Беше ме изпреварил.

— Инспектор Андерсън, по тялото на Карл Тоузър няма кръв от Ариела Блум, нали?

— Не, струва ми се — отговори той.

Прайър беше чул предостатъчно. Скочи от мястото си и застана до мен.

— Ваша чест, обвинението възразява срещу този… цирк. Няма никакво значение дали кръв или някаква си друга смес се стича към другата половина на този матрак. Матракът в дома на обвиняемия не е изследван. Той е различен. Нищо не доказва, че каквото виждаме тук непременно би се случило и на матрака от местопрестъплението.

Веждите на Хари се извиха силно и той потропа с химикалката си по бюрото.

— Господин Флин, оставих ви да стигнете дотук, но господин Прайър повдига основателен въпрос — каза Хари.

Трети етап. Изиграването.

Погледнах към зрителите, които напрегнато очакваха отговора ми. Прочетох много неща по извърнатите към мен лица. Някои изразяваха съмнение, други бяха объркани, но повечето бяха заинтригувани. От месеци слушаха една-единствена история — че Боби Соломон е убил съпругата си и шефа на охраната си. Сега може би щяха да чуят нещо различно.

Всички обичат интересните истории.

Намерих сред зрителите лицето, което търсех.

— Господин Чийзман, бихте ли станали, моля?

Мъж на около петдесет години гордо се изправи на втория ред сред публиката. Имаше гъста и старателно сресана черна коса, а мустаците му изглеждаха обгрижвани като домашни любимци. Едър мъж с тъмносин костюм, бяла риза и смарагдова вратовръзка. Отново се обърнах към Хари.

— Ваша чест, това е господин Чийзман. През две хиляди и трета година той е създал и патентовал матрака „Немослийп“. Изработен е от латекс и плат, който е сто процента непромокаем. Гарантирано. Матракът попива течности толкова, колкото и закалената стомана. Освен това е хипоалергенен, антибактериален, противогъбичен и се използва в хотелите по цял свят. При нужда господин Чийзман ще даде показания веднага, извънредно, ако господин Прайър желае да го подложи на кръстосан разпит.

Хари едва смогна да прикрие задоволството си, докато гледаше господин Чийзман. Но най-много ме зарадва изражението на Прайър. Да кажа, че беше изненадан, е неточно. Все едно се блъсна в стена, цялата в надписи „невинен“.

— Хм, Ваша чест, ще се въздържа от въпроси към господин Чийзман в този момент — каза той.

— Нека тогава разпитът на първия свидетел да продължи — отсъди Хари.

Стъпих на шията на Андерсън още преди Прайър да смогне да се върне на масата на обвинението.

— Инспектор Андерсън, както вече установихме, по тялото на господин Тоузър няма кръв от Ариела Блум. Нито капка. Възможно ли е по време на убийството жертвите да не са били разположени така, както сте ги намерили?

— Не, според мен жертвите са били убити там, където лежаха — настоя Андерсън.

— Съгласен ли сте, че течностите се стичат надолу? — попитах.

— Аз… разбира се — отговори той.