Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

Рита Весте

Възраст: 33 г.

Детски психолог с частна практика. Омъжена. Съпругът й е главен готвач в „Маронис“. Няма деца. Родителите й са пенсионери и живеят във Флорида. Демократ по убеждения, но не е гласувала на последните избори. Не присъства в социалните медии. Ценителка на хубавото вино. Не е била призовавана като вещо лице. Стабилно финансово положение.

Вероятност да гласува „невинен“: 65%.

39

Разпитът на Андерсън, проведен от Прайър, завладя колегите на Кейн. Полицаят ги въведе в света на доказателствата. Той беше подгряващият актьор в този спектакъл. Вниманието на всички заседатели беше приковано върху него.

Което много радваше Кейн. Защото това му даде възможност да насочи своето внимание другаде. Докато Андерсън свидетелстваше, Кейн посвети времето си на бележките на Спенсър, които лежаха върху коляното му.

Нито един от заседателите на задния ред не беше достатъчно висок, за да наднича през рамото на колегата отпред. Никой освен Кейн. Самият той си беше нахвърлил половин страница бележки. Ключови думи и фрази, с които да си припомня показанията. Отгърна страница и написа една-единствена дума.

„Виновен.“

Отново погледна в бележника на Спенсър. После в своя. Задраска плътно думата. След това я преписа на празен лист. Този път направи „в“-то по-право и по-издължено и стесни малко „о“-то. Стараеше се да пише приведен над бележника си, за да не позволи на хората от двете му страни да надничат в него. Освен това се стремеше да държи химикалката изправена и да не докосва страницата с ръце.

През по-голямата част от живота си Кейн се бе упражнявал да бъде някой друг. Понякога запазваше за известно време тези самоличности, особено ако беше заел мястото на реален човек. Друг път си измисляше фалшиви самоличности и се освобождаваше от тях скоро след като изпълнеха предназначението си. Имаше си любими, които беше запазил за по-дълго. И скоро разбра, че за да ги запазва, трябва да се научи да подписва някои документи — нова шофьорска книжка, чекове, парични преводи, обичайните неща. В свободното си време Кейн упражняваше подписа на въпросната личност и скоро успяваше да го имитира съвършено. През годините стана много умел. Можеше да координира движението на химикалката и очите си като истински художник.

Накрая, след като остана доволен от опитите си, Кейн се облегна назад, отгърна бележника обратно на първата страница и скръсти ръце.

Прайър довърши разпита на свидетеля и Кейн с изумление видя как през вратата в дъното на залата влиза колона от хора, понесли кашони и дори един матрак. Видя Прайър да спори с Флин.

— Ваша чест, отправям искане да ми бъде позволена демонстрация по време на кръстосания разпит на свидетеля — каза Флин.

— Да чуем, но преди това изведете съдебните заседатели — нареди съдията.

Хората от двете страни на Кейн се надигнаха. Той направи същото и прибра бележника в джоба си. Изведоха ги през страничната врата. В повечето случаи журито напускаше ложата и отиваше в своята стая десетина пъти дневно, докато юристите спореха по правни въпроси. Кейн беше свикнал.

Служителката, отговаряща за журито, застана пред стаята и задържа вратата, докато влязат всички. Когато я наближи, Кейн попита:

— Извинете, може ли да отида до тоалетната?

— Разбира се, надолу по коридора, втората врата вляво — упъти го тя.

Кейн й благодари и тръгна по коридора. Тоалетната беше малка, тъмна и миришеше като повечето мъжки тоалетни. Една от крушките беше изгоряла. Два писоара, бели плочки. Кейн отиде в единствената кабинка, затвори и заключи вратата.

Започна да действа бързо.