Читаем Сребърниците полностью

XIII

Чудене

Сине мой,

Седнал съм на сянка под един чадър, за да ти пиша този следобед. Над селцето се стели странна миризма като от развалени яйца. Робите са завързали носните си кърпи пред носовете и устите си, за да не им прилошее от тази воня… Но нека се върнем към Юдея и нощта след разпъването. Аз самият уредих гробницата да бъде пазена, след като предупредиха Пилат, че апостолите можели да откраднат тялото и после да твърдят, че Исус бил възкръснал. Но закъсняхме. Още щом сме тръгнали обратно към крепостта, той и хората му са излезли от скривалището си. После са избутали камъка от входа на гробницата и са изнесли останките на Юда. След като помещението се проветрило от вонята, Исус влязъл вътре, облечен в чиста, искрящо бяла роба. Апостолите върнали камъка на мястото му. Веднага след това са дошли пазачите, които бях изпратил да наблюдават гробницата. На третия ден двете Марии — майката на Исус и бившата любовница на Юда, Мария Магдалена — са я посетили. Обяснили са на пазачите, че искали да намажат тялото с мехлеми и билкови масла, какъвто беше обичаят. И двете отлично са знаели, че Исус ги чака вътре. Пазачите са избутали големия камък от входа. Когато Исус излязъл напред, се уплашили. И те като повечето хора не различавали него и Юда. Избягали обратно в града, където по-късно ми казаха какво е станало. Жените и апостолите започнали да разпространяват историята за възкръсването на Исус, какъвто бил планът. Онези, които бяха чули проповедите му, твърдяха, че умрял, за да изкупи греховете ни. Наричаха го умилостивителна жертва. Не знам какво означава това, но за да бъдем честни, постъпките и на нашите богове понякога са нелогични, непоследователни и отвъд разбираемото за нас. Исус бил казал, че щял да понесе наказанието за греховете на всички хора, тоест и моите и твоите. Въпреки това сподвижниците му твърдят, че богът им щял да ни съди за злите ни дела, когато този свят загине и възникне нов. Но защо е трябвало да умира заради греховете ни? Да не би това да е тяхната версия на pax deorum, тоест мирът между нас и боговете ни? Кой дава правото на тези християни да нарушават тази наша хармония? Богът им е изпратил дете на Мария, когато е била още младо момиче. После е слязъл долу при земното царство в човешкия лик на сина си и е понесъл вината за греховете на целия свят. Ако можеш, го разбери. Опитвам се да си представя как някой от синовете на Юпитер ще се остави да го екзекутират по възможно най-недостойния начин заради нас двамата.

Мислех си, че историята на Исус и Юда ще потъне в забвение, както става с повечето истории. Но се лъжех. Непрекъснато изникват нови и нови секти, почитащи Исус. Четат изказванията му с голяма страст и спорят какво е имал предвид. Някои твърдят, че бил човешкият син на бог, а други — че той самият бил някакъв бог. Аз си имам свое мнение по въпроса. На нашия език думата religio означава… как да кажа… вяра в божественото. Една шепа предполагаемо мъдри мъже са се заели да тълкуват думите на Исус. Всеки от тях изпраща писма със съвети и заповеди на тези секти. Вярвайте в това, а не в това. Основната цел на всичко било нещо, което наричали спасение. Така и не разбрах какво означава това. Да не би да имат предвид избавлението от жалко съществуване в царството на мъртвите и пълното изцеление — от болести и смърт до копнежи, завист, гняв и предателство, тоест всичко, заради което няма да живеем вечно? Не знам. Какво следва — някой да събере всички този писма и текстове в един кодекс и да каже: „Тази книга е написана от един бог?“. Не, благодаря. В такъв случай ще отдам разклатената си вяра на боговете, които ни помагат при всички дела, свързани с живота и смъртта. Ако в някоя от библиотеките в Рим попаднеш на книгата „От основаването на града“, написана от Тит Ливий, я прочети и почерпи мъдрост от нея. Прочетох я на младини, когато все още можех да разчитам на зрението си. Научавайки повече за историята на Рим, ще разбереш и прищевките на боговете. Прочети ги всички: Вергилий, Овидий, Проперций, Тибул, Хораций… Мен ако питаш, поезията им ни разяснява повече за това какви сме ние, хората, отколкото който и да било понтифекс.

Тази есен е гореща. Чудя са дали да не отида в Помпей и да навестя няколко стари познати, но здравето ми е разклатено. Следващото ми писмо ще е и последното, в което ти разказвам тази странна история. Остава още малко. Ще запазя последната си изненада за накрая.

С обич,

баща ти, Атик Сенецион