Край на послеписа

5

Удивено погледнах към Козимо, който поклати глава. С един послепис Пилат Понтийски беше преобърнал представите за мъките на Исус, разпъването, библейската история и не на последно място — всички важни за религията заключения, произтичащи от възкръсването.

Точно след като Даян ме напусна в Рен льо Шато, намерих един гроб в раннохристиянската църква „Льо Лю“, известна като „Христовия покой“, в Безие, Южна Франция. В него бяха останките на Исус. Дълга история. Но така разбрах, че не е имало никакво възкръсване. Възможността Юда да е бил разпнат вместо Исус ме изненадваше повече от това откритие. И на мен като на Козимо ми се наложи да отпия голяма глътка вино. Едно ято гълъби отлетя.

— Как ще реагира светът? — попита Козимо, заглеждайки се в туристите, които се възхищаваха на катедралата. Беше оставил лулата.

Ще отхвърли всичко, помислих си аз. Хората ще кажат, че писмото е фалшификат. Ако повярват на Пилат, това ще подкопае основите на християнството и Църквата. Вярата в Бог и Исус като негов единороден син се е разраснала отвъд очакваното. В продължение на две хиляди години Църквата, духовенството, теолози, евангелисти, мисионери, проповедници без теологично образование и вярващи са оформили представата за Исус Христос като възкръсналия; Божия син; бог сам по себе си; грижовния най-добър приятел на хората; онзи, който ни помага в нужда, утешава ни и ни води, служейки за съвършения пример за висок морал и любов към ближния.

Интересно е да се отбележи, че Марко не споменава нито дума за възкръсването му. Той е написал първото евангелие. Действително твърди, че жените са заварили празна гробница. Но в най-добрия случай намеква, че Исус е възкръснал. Не описва и смъртта на Юда. Тези два разказа са били добавени към евангелията много години по-късно. Няма възкръсване, няма християнство. Божествената природа на Исус се основава на факта, че е възкръснал на третия ден. Дори Павел твърди това: „(…) ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. (…) ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете“103.

Двамата с Козимо допихме виното, платихме и се отдалечихме от Пиаца дел Дуомо. Минавахме покрай един шумен бар, когато изведнъж той спря, за да запали лулата. Докато наблюдавах пламъка от кибритената клечка и горящия тютюн, осъзнах, че в писмото не се споменава нищо от онова, от което се опасяваше Максимо Парчели.

— Горкият Максимо Парчели — заявих аз.

— Хм? — попита Козимо, засмуквайки лулата, при което тютюнът отново се разгоря.

— Опасенията му относно какво би могло да разкрие писмото, се оказаха абсолютно неоснователни. Изобщо не се споменава, че Юда и Мария Магдалена са имали дете или пък че между Юда и Медичите съществува кръвна връзка, която отвежда и към семейство Парчели.

Той повдигна вежди.

— Ти друго ли очакваше?

— Категорично не. Това бяха пълни глупости.

— Това сигурно е било измислено от някой предшественик на Парчели, който е искал да извоюва място на семейството сред световната история — отбеляза Козимо и се изкиска.

Бавно вървяхме по улиците в посока към хотела. Преди да вляза в стаята си, проверих дали клечките за зъби са си на мястото. Там бяха.

Кошмарът вече беше приключил.