Противно на теориите на относителността на Айнщайн и космологичните модели на Хокинг и в съответствие с мистериите на квантовата физика.

Криптата, саркофагът на Пилат и Анджелина бяха станали част от реалност, в която времето и пространството бяха само хипотетични величини и която се налагаше като единствения и неоспорим център на вселената в продължение на много кратко време.

Ти си моят баща.

В мига, в който тази реалност изчезна, аз ахнах и залитнах назад. Казаното от Анджелина се беше взривило в сърцето ми, подобно на водородна бомба, тежаща няколкостотин тона. Пищеше в ушите ми като ехото от някакъв наутофон.

Ти си моят баща.

Това беше невъзможно!

От биологична гледна точка не беше. През онова лято, което прекарах с Даян, спах с нея трийсет и четири пъти. Реших, че се подразбира, че тя взима противозачатъчни. Дори и да беше забременяла, би ми казала. Връзката ни приключи внезапно. Въпреки това е нямала причина да пази факта, че е бременна, в тайна. Да не би да се е страхувала, че ще настоявам да се омъжи за мен? От финансова гледна точка не би ѝ трябвала детска издръжка от главен асистент доктор по археология на държавна работа. Значителното богатство на семейството ѝ беше разпределено из тайни сметки в стари европейски банки.

— Съжалявам — каза Анджелина. Все още беше разстроена. — Не знаех как да ти съобщя.

От устата ми не излизаше никакъв звук.

— Затова исках сам да се досетиш — добави тя, сякаш напълно разбираше, че все още не съм си върнал способността да говоря, и се опитваше да подходи с уважение към състоянието ми.

За един миг бях станал нечий баща.

Тя извади един плик от задния си джоб и ми го подаде. Беше залепен.

Върху него пишеше: „За Бьорн“.

С треперещи пръсти го отворих и извадих листа, който беше в него.

Писмото беше написано с извития почерк на Даян върху дебела жълта хартия на редове.

Двадесет и първа глава

Писмото