Читаем Сподавен списък полностью

Никола Адамсън отвори вратата след второто почукване, облечена в сатенена пижама. Косата й беше разрошена и тя ги посрещна с широка прозявка.

Съжаляваме, ако сме ви събудили — каза Брайънт.

Нямаше място за "ако" — нищо, че минаваше обяд.

Тя отново се прозя и разтърка очи.

— Снощи работих до късно в клуба. Прибрах се към пет сутринта — или снощи, все тая.

Никола затвори вратата и тръгна направо към кухнята. Въпреки че самата тя беше само на тридесет и четири години, Ким се зачуди дали някога й се беше случвало да се събуди и да изглежда толкова зашеметяващо.

— С удоволствие ще поговоря с вас, но нека първо приготвя малко кафе.

Ким отмести една дамска чанта и седна на дивана.

— Сестра ви ме посети тази сутрин.

Никола рязко се обърна към нея.

— Какво е направила?

— Не беше особено въодушевена, че ни съдействате.

Никола поклати глава и се извърна. Бурканът с разтворимо кафе се стовари с глух шум върху кухненския плот.

Ким остана с впечатлението, че това не е първият път, когато Бет се опитва да се намеси в живота й.

— Какво ви каза?

— Нареди ми да оставя и двете ви на мира и да не отварям стари рани.

Никола кимна и тялото й сякаш се отърси от напрежението.

— Тя само се опитва да ме предпази, инспекторе. Знам, че изглежда груба, но просто е загрижена.

Тя сви рамене и седна.

— Така е при близнаците.

"Да, така е", помисли си Ким.

— Само че аз съм голямо момиче и сама предложих да ви помогна. Затова, ако имате някакви въпроси, питайте — тя се усмихна. — Особено сега, когато вече има и кафе.

— Сестра ви наскоро ли си е наранила крака? — попита Ким в опит да разбере откъде идваше горчивината у онази жена.

— Не, травмата е от детството. Когато бяхме на осем години, падна от едно ябълково дърво и се удари лошо. Костите в коляното й се натрошиха. Постепенно зарасна, но при лошо време започва да я боли. И така, с какво мога да ви бъда полезна?

Брайънт извади бележника си.

— Имаме нова информация за жертвите и решихме, че може би ще успеете да ни помогнете в разпознаването.

— Разбира се, стига да мога.

— Първата жертва може би е била най-високата. Вероятно е била слаба, а долните й зъби са били изкривени.

— Мелани Харис — каза уверено Никола.

— Сигурна ли сте?

Никола кимна.

— О, да. Много страдаше заради зъбите си. Момичетата в училище страшно много й се подиграваха, докато не се сприятели с другите две. След това никой вече не я закачаше. Покрай другите две винаги изглеждаше някак странно, толкова по-висока от тях — като надзирател.

Лицето на Никола отново придоби сериозно изражение, когато добави:

— Казаха ни, че е избягала.

Ким и Брайънт не отговориха.

— Кой би направил нещо лошо на Мелани? — попита Никола, като клатеше глава.

— Това се опитваме да разберем.

— Никола, има още една жертва — обади се тихо Ким. — Била е бременна.

Никола протегна ръка над масата и взе дамската чанта, която Ким беше преместила. Извади кутия цигари и евтина запалка. При посещението им предния ден Ким не беше забелязала нищо, което да подсказва, че тя пуши.

Тя постави цигарата в устата си, но палецът й не успя да се справи със запалката. Запали си чак на третия опит.

— Трейси Морган — прошепна Никола.

Ким се обърна към Брайънт, който отвърна на погледа й с повдигнати вежди.

— Сигурна ли сте?

— Да, сигурна съм. Не се гордея особено с това, но като малка обичах да си пъхам носа навсякъде. В училище винаги ми пишеха забележки от рода на "За Никола би било по-добре, ако обръщаше толкова внимание на собственото си поведение, колкото на поведението на околните".

Брайънт се изхили.

— Да, и аз имам една такава вкъщи.

Никола сви рамене.

— Просто обичах да се промъквам навсякъде и да подслушвам по коридорите. Помня как веднъж чух Трейси да казва на другите две момичета, че е "надула корема", както тя се изрази.

— Имате ли представа с кого е излизала? — попита Ким. — Това можеше да се окаже нова следа.

— Не, чух само да казва, че ще говори с таткото, но гледах да си тръгна по-бързо, за да не ме хванат.

Никола си дръпна от цигарата и в този момент сякаш я обзе прозрение.

— Има и трета, нали?

Те замълчаха и я оставиха за минута да осмисли тази новина.

— Ако можете да ни кажете нещо за…

— Третата беше Луиз. Не помня фамилията й, но тя беше главатарката; най-коравата. Никой не се отваряше на Луиз. Дори след като другите две избягаха — простете, след като изчезнаха — никой не смееше да й се опълчи.

Тя замълча за секунда.

— Знаете ли, сега, като се замисля, си спомням как тя настояваше, че приятелките й никога не биха избягали.

Никола загаси цигарата си в един пепелник от шлифован кристал.

— А, да. Луиз носеше протеза. Три от зъбите й бяха избити, след като се беше сбила с няколко момичета от друго училище. Не се понасяше без нея. Веднъж едно от момичетата скри протезата й през нощта, на шега. Луиз й счупи носа.

— Знаете ли нещо за някаква случка с дъщерята на Уилям Пейн?

Никола се намръщи, преди да се сети.

— А, за нощния пазач ли става дума?

Тя поклати глава.