Читаем Сподавен списък полностью

Замълчах, като се осланях на най-ефективното поведение по време на преговори.

Тя наклони глава на една страна и зачака. Явно владееше същата техника.

— Колко? — отстъпих аз.

У това момиче имаше нещо.

— Достатъчно.

Аз кимнах. Разбира се, че щях да й дам достатъчно.

— Петстотин плюс…

— Страшно си далече — каза тя и присви очи.

Беше си струвало да започна с малка сума. Човек никога не знае. Бях успявал на два пъти…

— Колко си представяш?

— Пет хилядарки и ще пея.

Изсмях се с глас. Това не беше малко отгоре.

— Абортите не…

— Няма да правя никакъв шибан аборт. Няма как да стане. Искам пари, за да избягам.

Тя се потупа по корема.

— Да започна на чисто.

Нямаше начин това да се случи. Аз съм разумен човек. Знаех, че ако сега отправи обвинение, никой няма да й повярва; но едно живо генетично доказателство би застрашило свободата ми. Рождената му дата щеше да тегне над мен като постоянна заплаха.

Това бебе никога не трябваше да се роди.

Кимнах с разбиране. Трябваше ми време да помисля; да се подготвя.

По-късно същата вечер бях готов.

— Трябва да отпразнуваме заминаването ти с питие — казах аз и налях обилно количество водка в мъничко кока-кола.

— Носиш ли ми парите? — попита тя и надигна чашата:

Кимнах и се потупах по джоба.

— Какво мислиш да правиш?

— Отивам в Лондон, ще си наема апартамент, ще си намеря работа и ще завърша училище.

Тя продължи да говори, а аз продължих да й наливам. Двадесет минути по-късно погледът й се замъгли и започна да заваля думите.

— Ела с мен, искам да ти покажа нещо — казах аз, като й подадох ръка.

Тя отказа, изправи се и падна обратно в стола. След няколко секунди опита да се изправи отново. Заклатушка се към вратата като новородено кученце. Изпреварих я и отворих вратата. Неочакваният полъх на свеж въздух я събори в ръцете ми. Задържах я, но краката й се преплетоха и тя падна на земята.

Със смях се опита да стане от пода. Засмях се заедно с нея, хванах я за раменете и я поведох през тревата.

Двадесет и пет стъпки на северозапад оттам я пуснах. Тя падна по гръб в дупката. Отново се захили. Аз също.

Коленичих на земята до нея, с ръце около гърлото й. Допирът на дланите ми върху кожата й ме възбуди, нищо че се опитваше да избута ръцете ми. Очите й бяха затворени и тя се гърчеше под мен, почти в безсъзнание. Движението на бедрата и поклащането на гърдите й ме опияниха. Не можех да ги подмина. Разкъсах тънките й панталонки с едно бързо движение и след миг вече бях в нея.