На Даниъл се падаше да огледа обстойно костите за улики, без да мисли за тях като за съставните части на зародиш, От всички тях се изискваше научна безпристрастност. Работата им трябваше да бъде лишена от всякаква емоция. И все пак той трябваше да извлече улики от живот, който дори не беше живян. Нещо, което тя не би могла да направи.

Днес нямаше да има остроумия.

— На каква възраст е? — попита тя.

— Костите започват да се оформят в тринадесетата седмица. При раждането новороденото има около 300 кости. Бих заключил, че това дребосъче е било заченато двадесет до двадесет и пет седмици преди настъпването на смъртта.

"Значи без съмнение е било човешко същество", помисли си Ким. Както от морална гледна точка, така и според закона, аборт се извършваше до настъпване на дванадесетата седмица, освен ако бременността не застрашаваше сериозно здравето на майката.

— Значи двойно убийство, началство — майка и дете?

Тя кимна. Прииска й се да докосне костите. Да ги покрие. И не знаеше защо.

Даниъл заобиколи масата и застана между двете момичета.

— Не знам дали е важно, но научих нещо повече за начина на живот на жертва номер едно. Била е висока около метър и шестдесет, не се е хранела пълноценно, направо бих казал, че е била недохранена.

Брайънт извади бележника си.

— Не е получавала достатъчно стоматологични грижи и долните средни резци са били изкривени. В някакъв момент от живота й два от пръстите на лявата й ръка са били счупени, а освен това има фрактура на десния пищял. Травмите са получени доста преди момента на смъртта.

— Физически тормоз?

— Най-вероятно — каза той и се обърна на другата страна, но преди това тя успя да забележи как тежко преглътна.

Той насочи вниманието си към жертва номер две.

— Все още нямам толкова подробна информация относно втората ни жертва, но има нещо, което ми се стори важно.

Той отиде до горната част на масата и внимателно отмести челюстта на жертва номер едно.

— Вижте отблизо вътрешната страна на зъбите.

Ким се наведе и погледна отблизо. Видя споменатото от Даниъл изкривяване на долните зъби, но освен липсата на плът и венци, всичко изглеждаше относително нормално.

— А сега погледнете жертва номер две.

Ким се обърна и се наведе над черепа на жертва номер две. Зъбите й бяха сравнително прави и нямаше видими наранявания, но имаше нещо необичайно в цвета на емайла им.

— Жертва номер едно почиствана ли е? — попита тя.

Даниъл поклати глава.

— Никоя не е почиствана.

Гатанките започваха да омръзват на Ким и търпението й се изпари.

— Изплюй камъчето, докторе.

— Наличието на пръст в устната кухина на жертва номер, едно може да бъде обяснено с разлагането на плътта, вероятно пет или шест години след настъпването на смъртта. Пръстта, полепнала по зъбите на втората ни жертва, е била там още от деня на заравянето й.

Ким бързо сглоби парченцата на мозайката, разпръснати от Даниъл. Имаше само един начин, по който пръстта да полепне по вътрешната страна на зъбите толкова бързо.

Момичето е било заровено живо.

ГЛАВА 50

Трейси "избяга" първа и понякога ми се искаше да не го беше правила. Болката от съжалението, което изпитах веднага след това, беше толкова непозната и изненадваща, че не намирах думи да я опиша.

За един психопат не е привично да изследва своите минали постъпки, освен ако не е имало объркване в плана — и дори тогава целта е рационален, а не емоционален анализ.

Светът сякаш промени орбитата си, докато аз се боричках с момичето на земята. Когато я покорих напълно, аз осъзнах, че съжалявах не за онова, което бях сторил, а че нямаше да я видя отново; че няма да съзерцавам отново как се поклащат бедрата й, докато се разхождаше из стаята.

Съжалявах единствено заради онова, което бях загубил аз.

Равновесието на света отново се възстанови.