— Имам предвид, че всичко му беше хубаво. Костюмите, ризите, обувките, вратовръзките. Не можеш да си купиш такива неща с държавна заплата.

— За това ли не го харесвахте? — попита Ким.

Артър изпръхтя.

— Имах си милион причини да не го харесвам, но това не беше една от тях.

Лицето му се изкриви в погнуса.

— Мазно, гнусно копеле. Надменен, потаен и…

— В смисъл? — попита Брайънт.

Артър сви рамене.

— Не знам. Само дето не мога да разбера за какво са му на някого два компютъра на бюрото? И все като влезнех, затваряше по-малкия. И що? Аз нищо не отбирах така или иначе.

— Познавахте ли Том Къртис?

Артър кимна и устата му смля последните остатъци от хлебчето.

— Не беше лошо момче. Млад и приветлив. Най-много от всички се занимаваше с момичетата. Да им направи да хапнат сандвич с шунка, ако са изпуснали следобедния чай — такива неща. Държеше се мъжки.

— За кое? — попита Ким.

— За това, че се налагаше да работи в Крестуд, естествено. Защото всеки си имаше причина да бъде там. Всеки от нас. Никой не смяташе да остане до пенсия. Освен Мери. Тя беше истинска душица.

Ким се извърна за малко и се замисли за момичетата, поверени на тези хора, които в най-добрия случай не ги бяха обгрижвали с достатъчно топлота, напътствия и любов, а в най-лошия бяха направили много по-ужасни неща.

— Познавахте ли Уилям Пейн? — попита Брайънт.

Артър се изхили.

— Имате предвид Немил-Недраг? — попита и се изсмя неприятно на собствената си шега.

Ким се обърна и се загледа по-внимателно в човека, който стоеше срещу нея. Алкохолът започваше да го размеква. Погледът му беше леко премрежен, когато отпи още една глътка от чашата си, с която я пресуши.

Ким се изправи и отиде до бара.

— Колко е изпил? — попита тя Морийн.

— Двойно уиски и това му е четвърта бира.

— Както обикновено?

Морийн кимна и напълни една купичка с осолени ядки, от която да си вземат всички. Ким не би си хапнала от тях дори с опрян в главата "Калашников".

Морийн се обърна и изхвърли празното пакетче в кофата за боклук.

— Като си изпие тази, ще поиска още една и аз няма да му дам. Ще ме изругае и после ще се заклатушка към вкъщи, за да преспи и да може да се върне довечера.

— И така всеки ден?

Морийн кимна.

— Боже Господи.

— Не го жалете много-много. Ако имате съжаление в излишък, насочете го към жена му. Артър е един недоволен дъртак, на когото цял живот някой му е бил виновен. Никога не е бил симпатичен дядка и е точно толкова противен, когато е трезвен, както и когато е пиян.

Прямотата на жената накара Ким да се усмихне. Когато седна обратно на масата, половината от новата бира вече беше изпита.

— О, да, шибания Уили това, Уили онова. Всички ходеха по гъза на шибания Уили. Само щото дъщеря му беше повредена.

Ким усети как всеки момент ще изръмжи. Брайънт поклати глава срещу нея и тя отпусна юмруците си. Нямаше да има никаква полза, ако го повали на земята. Той никога нямаше да се промени.

— О, да, нека всички се погрижим за Уили. Нека да му дадем всички лесни задачки, а тегавата работа да я оставим на Артър. Нека работи, когато си поиска, а всички скапани смени да ги дадем на Артър. Всички си имахме шибани проблеми и ако просто я беше тикнал в някой дом, после нямаше да ни се наложи…

Ким се наведе напред. Толкова близо до очите му, че видя как го напусна и последната трезва мисъл.

— Какво да ви се наложи, господин Канъп? — подкани го Брайънт.

Той поклати глава и очите му се залутаха, но в някакъв момент все пак успя да хване с ръка чашата си. Поднесе я към устата си и я пресуши.

После я вдигна високо.

— Морийн, още една? — провикна се той.

— Стига ти толкова, Артър.

— Шибана кранта — изломоти той и удари чашата си в масата.

Изправи се и се олюля.

— Артър, какво щеше да кажеш?

— Нищо. Изчезвайте и ме оставете на мира. Закъснели сте, шибаняци.

Ким го последва навън и го сграбчи за ръката. Търпението й към това озлобено старче се беше изчерпало.

Наблизо някаква кола форсира двигателя си и Ким повиши глас:

— Слушай, както знаеш, трима от бившите ти колеги са умрели през последните две седмици. Поне двама от тях са били убити и ако не ни кажеш какво знаеш, най-вероятно ти ще си следващият.

Той я погледна твърде трезво за човек, чието тяло преливаше от алкохол.

— Нека, да го еба. Най-сетне да си почина.

Той отскубна ръката си от хватката й и се запрепъва надолу по пътя. Залитна върху една спряла кола, после се бутна в една стена, като топче за пинг-понг.

— Не е на добре, началство. В този вид няма да може да ни каже нищо повече. Може би трябва да се върнем по-късно, след като е поспал малко.

Тя кимна и се обърна. Отправиха се към колата си, спряна зад ъгъла.

Ким протегна ръка да отвори вратата на колата, но в този момент се разнесе страховитият звук от тъп удар, последван от истеричен писък.

— Какво, по дяволите…? — извика Брайънт.

За разлика от Брайънт, Ким не се чудеше какво става, когато се обърна и затича към кръчмата.

В себе си тя вече знаеше какво е станало.

ГЛАВА 37

Няколко секунди по-късно Ким застана до поваленото на земята тяло на Артър Канъп.

— Отдръпнете се! — изкрещя тя.