Читаем Сподавен списък полностью

Хавлиената кърпа я нямаше и сресаната му коса разкриваше още посивели кичури около слепоочията му.

— Вашата съпруга?

Той се усмихна и Ким забеляза прекалено белия цвят на зъбите му.

— О, небеса, не. Марта е домашна помощница, която живее с нас. Помага на Нина с грижите около момчетата и къщата.

— Къщата несъмнено е прекрасна, господин Крофт.

— Ричард, моля — каза той великодушно. — Къщата е другата голяма любов на съпругата ми. Тя работи много и желае да си почива в приятна обстановка.

— И с какво точно се занимава?

— Адвокат по човешки права. Бори се за правата на хора, каквито по-скоро бихте предпочели да избягвате.

Ким веднага се досети.

— Терористи.

— Политически коректният термин е "лица, обвинени в терористична дейност".

Ким се опита да не дава израз на емоциите си, но отвращението й едва ли беше останало незабелязано.

— Всеки има право да се възползва от пълната защита на закона. Не сте ли съгласна?

Ким не отговори. Нямаше си доверие да каже каквото и да било. Твърдо вярваше, че законите важат за всички, и по тази логика трябваше да приеме, че всеки има право на защита пред въпросните закони. Следователно беше съгласна с него. Просто я дразнеше фактът, че е съгласна с него.

По-любопитно от професията на съпругата му беше отсъствието на каквото и да било изражение на лицето му, докато говореше. Челото и скулите на Крофт не бяха помръднали нито веднъж. Ким намираше нещо противоестествено в това доброволно да инжектираш в тялото си извлек от най-мощния токсин, познат на човечеството. За мъж, наближаващ петдесетте, това й се струваше особено отблъскващо. Сякаш разговаряше не със самия човек, а с восъчната му отливка.

Той махна с ръка около себе си:

— Нина харесва комфортния живот, а аз съм късметлия, че имам съпруга, която ме обича толкова много.

Вероятно имаше намерение думите му да прозвучат скромно и добродушно. На Ким коментарът й се стори самодоволен и надменен.

"Вероятно не чак толкова, колкото ти обичаш самия себе си", изкушаваше се да отговори Ким — но за неин късмет в същия момент в стаята влезе млада стройна блондинка, също с влажна коса.

Ким и Брайънт се спогледаха многозначително. За Бога в това семейство нито един от двамата съпрузи не притежаваше и капка морал.

Тя се разтревожи за съдбата на двете момчета с безупречно пригладени коси, които се виждаха на снимката върху лавицата над тухлената камина.

Марта излезе от стаята, Ричард взе сребърния чайник и напълни три малки чаши.

Ким не видя мляко, не подуши и кофеин. Вдигна ръка, за да откаже своята.

— Имах намерение да дойда и да предложа съдействието си, но съм много зает с моите избиратели.

Да, Ким беше убедена, че избирателите му изискват той да се отдава на пладнешки лудории с персонала. Дори гласът му звучеше измамно. Зачуди се дали ако бяха разговаряли в управлението, щеше да е по-склонна да му повярва. Тук, в тази луксозна обстановка, след като й бе станало ясно с какво се е занимавал, не успяваше да се отърси от заливащото я отвращение.

— Е, сега сме тук и ако нямате против, бихме искали да ви зададем няколко кратки въпроса.

— Разбира се, моля, кажете.

Той седна на дивана срещу тях, облегна се назад и сложи десния си глезен върху лявото си коляно.

Ким реши да започне от самото начало. Презираше мъжа срещу себе си с всяка клетка на тялото си, но щеше да се опита личните й убеждения да не замъгляват професионалната й преценка.

— Известно ви е, че наскоро е била убита Тереза Уайът?

— Ужасна история — каза той с непроменено изражение.

— Изпратих цветя.

— Много мило, наистина.

— Най-малкото, което можех да направя.

— Освен това сте наясно какво се е случило с Том Къртис?

Крофт поклати глава и сведе очи:

— Потресаващо.

Ким беше готова да заложи къщата си, че беше изпратил цветя.

— Известно ли ви е, че наскоро е починала Мери Андрюс?

— Не.

Той хвърли поглед към бюрото си.

— Трябва да си запиша да изпратя…

— Цветя — довърши вместо него Ким. — Спомняте ли си служител от персонала на име Артър Канъп?

Ричард сякаш за момент се замисли.

— Да, да, един от общите работници.

Ким се запита каква полза би имало всъщност, дори да беше намерил време да отиде до полицейското управление, защото поне засега не й звучеше никак искрено.

— Разговаряхме с него по-рано през деня.

— Надявам се, че е добре.

— Неговите пожелания към вас бяха малко по-различни.

Ричард се засмя и се пресегна за своята чаша зелена течност.

— Хората рядко си спомнят с добро за своите началници; Особено когато въпросните хора са мързеливци. Нерядко имах основание да порицая господин Канъп.

— За какво?

— За това, че спи по време на смяната си, че си върши калпаво работата…

Думите му заглъхнаха, сякаш след тях трябваше да има още.

— Друго?

Ричард поклати глава.

— Просто забележки за това-онова.

— Какво можете да ни кажете за Уилям Пейн?

Ким видя как изражението му леко се промени.

— Какво за него?

— Ами той е бил другият нощен пазач. На него също ли правехте подобни забележки?

— Определено не. Уилям беше образцов служител. Предполагам, че знаете за обстоятелствата в личния му живот?

Тя кимна.