Подът на коридора беше заринат от отломки и парчета, отчупени от облицовката на тавана. В другия край на сградата щетите изглеждаха много по-големи.

Ким се върна в кухнята и огледа отново последиците от пожара. Шкафовете по стените, които бяха най-близо до вратата, бяха нашарени с овъглени петна. Вратите на хладилника и фризера зееха отворени и висяха на пантите си, но шестте котлона на печката и всичко около нея бяха покрити с тънък слой сажди.

Тя вдигна ръка и отвори шкафа, който беше най-близо до печката. По котлона се посипаха изпражнения от гризачи. От вътрешната страна на вратичката имаше лист хартия формат А4, забоден с кабарчета. Написаното все още се четеше. Таблица, от лявата страна на която бяха изредени в колона имена на момичета, а от дясната страна съответните домакински задължения за седмицата.

Ким се поколеба. Посегна нагоре и докосна първите няколко имена. Тя беше израснала като някое от тези момичета — макар и не точно тук и не точно тогава — и подсъзнателно познаваше всяко едно от тях. Познаваше самотата им, болката им, гнева им.

В съзнанието на Ким изведнъж изникна спомен от дома на приемно семейство номер пет. Стаята й беше миниатюрна, без прозорци, разположена в дъното на къщата, и тя по цяла нощ слушаше нежното гукане, което идваше от съседната къща.

Всеки път, когато пуснеха състезателните гълъби, тя ги беше наблюдавала и се беше надявала да отлетят надалеч, да избягат от своя затвор и да заживеят свободни. Те никога не го сториха.

Същото беше и с домовете като този в Крестуд. От време на време пускаха пиленцата на свобода, но те винаги се завръщаха.

Точно както става в затвора, сбогуването с дома за сираци винаги беше съпроводено с надежда и добри пожелания, но никога не беше последно.

Мислите й бяха прекъснати от наближаващия вой на сирена. Тя се покатери на работния плот, прехвърли се през прозореца, стъпи върху кофата за боклук и скочи на земята.

Успя да завлече кофата за боклук до оградата в мига, в който сирената и двигателят на колата замлъкнаха.

— Добро утро, Келвин, защо си пуснал сирената? — провикна се Брайънт.

Ким завъртя очи към небето и се притисна до оградата.

— Получи се сигнал, че някой е влязъл в сградата.

"Супер", помисли си Ким. Някой беше извикал полиция заради нея.

Брайънт се изхили.

— Не бе, само душа наоколо. Натопиха ме да дундуркам екипа по разкопките и просто ми стана любопитно какво има зад оградата.

— Но не си влизал в сградата? — попита недоверчиво полицаят.

— Не, колега, за толкова тъп ли ме вземаш?

— Прав си, сержант Брайънт. Оставям те да си вършиш работата.

Полицаят понечи да си тръгне, но после се обърна и направи няколко крачки в обратна посока.

— Кой те натопи, шефката ли? — попита той.

— Кой друг?

— Честно да ти кажа, приеми съболезнованията на почти всички колеги в участъка. Никой не ти завижда, че ти се падна да работиш с този валяк в женски образ.

Брайънт се изхили.

— Знаеш ли, ако имаше как да те чуе, тя най-вероятно щеше да се съгласи с теб.

— Наистина е люта, нали?

Ким кимна иззад оградата. Да, нямаше нищо против да я наричат така.

— Не, не е чак толкова страшна.

Ким едва не изръмжа. Беше и още как.

— Всъщност, онзи ден си говорехме нещо и тя спомена, че би се радвала, ако от време на време я заговаряте.

Щеше да го заколи този Брайънт. С някой тъп нож, за да стане по-бавно.

— Разбира се, сър. Ще го имам предвид.

Докато се отдалечаваше, полицаят сигнализира по радиостанцията, че районът е проверен и обезопасен.

— Копеленце — изсъска Ким през оградата.

— Опа, началство, извинявай. Не знаех, че… слушаш.

Ким се качи върху кофата за боклук и излезе от двора по същия начин, по който беше влязла.

Приземи се на крака, но залитна нарочно, така че се блъсна в Брайънт и го събори.

— Ох, извинявай — каза тя.

— По скалата на искрените извинения, на това му давам минус седем.

— Готови сме да започваме — каза професорът, приближил се зад гърба им.

Брайънт я погледна в очите и не откъсна поглед, докато професорът не се обърна, за да се отдалечи.

— Е, какво научи по време на незаконната си разузнавателна мисия?

— Противно на това, което пише в доклада, пожарът не е започнал в кухнята.

ГЛАВА 18

Ким настигна професора точно когато той се присъедини към Бил и Бен[3], както тя беше кръстила двамата доброволци.

— Първоначалният анализ на почвата, извършен от доктор Матюс, показа високо съдържание на глина.

Това не беше голяма изненада за индустриалната част на средна Англия.

— Тези условия ще бъдат пречка за показанията на георадара, затова ще използваме магнитометъра.

— А не инжектопляктора? — обади се Брайънт.

Професорът подмина коментара на нейния колега и продължи, сякаш тя разбираше какво й казва. Ким рядко поставяше под въпрос нечия компетенция. Тя разчиташе, че хората си вършат съвестно работата и в замяна очакваше същото отношение.

— Магнитометърът има сензори, които засичат отклонения в магнитното поле. Различните материали биха предизвикали съответните смущения и точно този уред може да установи аномалии, причинени от примеси в почвата или от разлагащи се органични материи.