Читаем Смърт във Виена полностью

Старецът свали сакото си и нави ръкавите на ризата си. Съобщението бе разчетено безпогрешно. Габриел отклони поглед от Шамрон, който го наблюдаваше с присвити очи, и си спомни последния път, когато старият мъж го бе изпратил във Виена. Беше през януари 1991 година. В Службата бяха научили, че един иракски разузнавач, действащ в града, планира организирането на серия от терористични атаки срещу израелски цели, които да съвпаднат с първата война в Персийския залив. Шамрон бе наредил на Габриел да наблюдава иракчанина и ако се наложи, да предприеме изпреварващи действия. Тъй като не бе склонен да изтърпи още една дълга раздяла със семейството си, Габриел бе взел със себе си жена си — Леа, и малкия си син — Дани. Макар че не го бе осъзнал, той беше попаднал в капан, заложен от палестинския терорист Тарик ал Хурани.

Потънал задълго в мислите си, Габриел най-накрая погледна към Шамрон.

— Забрави ли, че Виена е забранен град за мен?

Шамрон запали една от своите смърдящи турски цигари и постави изгорялата клечка в чинийката до кафената лъжичка. Вдигна очилата си на челото и скръсти ръце. Те все още бяха силни — стоманена броня под тънкия слой отпусната и загоряла от слънцето кожа. Такива бяха и пестниците му. Жестовете бяха същите, които Габриел бе виждал толкова много пъти. Шамрон безстрашният. Шамрон непоколебимият. Бе заел същата поза, когато изпращаше Габриел в Рим да убие за първи път. Той беше стар още тогава. В действителност Шамрон никога не бе имал истинска младост. Вместо да задиря момичетата на плажа в Нетания, той командваше поделение в Палмах, сражавайки се в първата битка на безкрайната израелска война. Младостта му бе открадната. На свой ред, той открадна тази на Габриел.

— Поисках аз самият да отида във Виена, но Лев не желае и да чуе за това. Той знае, че заради нашата неприятна история там аз съм нежелан. Смята, че полицаите ще бъдат по-любезни, ако бъдем представлявани от по-малко известна личност.

— Значи твоето разрешение на проблема е да изпратиш мен?

— Не и в качеството ми на длъжностно лице, разбира се. — Тези дни Шамрон не правеше почти нищо в качеството си на длъжностно лице. — Обаче ще се чувствам много по-спокоен, ако някой, на когото имам доверие, държи нещата под око.

— Имаме агенти на Службата във Виена.

— Да, но те докладват на Лев.

— Той е шефът.

Шамрон затвори очи, сякаш му бе припомнена болезнена тема.

— Лев има твърде много други проблеми в момента, за да отдели дължимото внимание на този. Младият „император“ в Дамаск вдига обезпокоителен шум. Моллите в Иран се опитват да създадат бомбата на Аллах, а „Хамас“ превръща децата в живи бомби и ги взривява по улиците на Тел Авив и Йерусалим. На един дребен бомбен атентат във Виена няма да му бъде отделено вниманието, което заслужава, макар че обектът на покушението е бил Ели Лавон.

Шамрон се взря съчувствено в Габриел над ръба на кафената си чашка.

— Знам, че нямаш желание да се връщаш във Виена, особено след онази експлозия, но приятелят ти лежи във виенска болница, борейки се за живота си! Смятам, че би искал да разбереш кой го е вкарал там.

Габриел си помисли за наполовина завършената фреска на Белини в църквата „Сан Джовани Кризостомо“ и почувства, че тя му се изплъзва. Киара се бе извърнала от Шамрон и го гледаше напрегнато. Габриел избегна погледа й.

— Ако отида във Виена — каза той тихо, — ще ми е необходима самоличност.

Шамрон сви рамене, сякаш да каже, че си има начини — очевидни начини, скъпо момче — да се измъкнеш от малък проблем като прикритието. Габриел бе очаквал този отговор. Протегна ръка.

Старецът отвори куфарчето си и измъкна кафяв хартиен плик. Габриел го отвори и изсипа съдържанието му на масичката за кафе: самолетни билети, кожен портфейл, многократно използван израелски паспорт. Той разгъна паспорта и видя оттам да го гледа собственото му лице. Новото му име бе Гидеон Аргов. Винаги бе харесвал името Гидеон.

— С какво си изкарва прехраната този Гидеон?

Шамрон кимна към портфейла. Сред обичайните неща — кредитни карти, шофьорска книжка, членски карти за фитнес център и видеоклуб — откри визитна картичка, на която пишеше:

Габриел погледна към Шамрон.

— Не знаех, че Ели е имал офис в Йерусалим.

— Сега има. Пробвай телефонния номер.

Габриел поклати глава.

— Вярвам ти. Лев знае ли за това?

— Не още, но смятам да му кажа, след като пристигнеш благополучно във Виена.

— Значи мамим и австрийците, и Службата. Това е впечатляващо дори и за теб, Ари.

Шамрон се усмихна стеснително. Габриел отвори самолетния билет и проучи маршрута си.

— Не мисля, че е добра идея да пътуваш за Виена директно оттук. На сутринта ще те придружа до Тел Авив, ще бъдем на различни места, разбира се. Оттам ще хванеш следобедния полет за Виена.

Габриел вдигна поглед и се взря в стареца. Върху лицето му се изписа съмнение.