Читаем Сити полностью

— Добре, до сряда. — Той ме изгледа раздразнено. — Но в следващата сряда сутринта ще приема предложението на „Блумфийлд Уайс“, в случай че е разумно, разбира се. И се надявам, че дотогава ще откриете Изабел.

— Благодаря ви — казах.

Кейт му се усмихна. Тя се оказа права — той не беше съвсем лош.

— Бихте ли ни дали телефонния си номер тук? В случай че ни се наложи да се чуем с вас.

Къртън отиде до масичката с телефона, надраска номера върху лист хартия и ми го подаде.

— О, и още едно нещо. — Къртън вече не криеше раздразнението си. Явно му бях дошъл до гуша. — Мога ли да използвам телефона ви?

Навъсването стана още по-дълбоко.

Погледнах часовника си. Беше един часът — девет вечерта в Бразилия.

— Трябва да съобщя на бащата на Изабел, за да може да извести похитителите, че ще има отсрочка.

Къртън само повдигна рамене и кимна.

Набрах номера на Луиш. Свързах се още от първия път.

— Луиш, Ник се обажда. Разговарях с лорд Къртън, президента на „Декер Уорд“. Казва, че ще забави приемането на офертата на „Блумфийлд Уайс“ до сряда.

— Слава богу — възкликна той облекчено. След миг обаче тревогата му се върна. — Какво ще правим сега?

— Ще намерим Изабел.

— И как ще го направим, Ник?

Къртън ме следеше внимателно.

— Нека го обмислим утре, става ли? Но ако похитителите се свържат с теб, веднага ми се обади.

— Непременно.

Затворих телефона.

— Нямате представа къде я държат, нали? — попита Къртън.

Повдигнах рамене.

— Е, късмет тогава — усмихна се той за пръв път от началото на посещението ни.

— Благодаря ти — казах на Кейт, докато се връщахме. — Ако не беше ти, не знам дали изобщо той щеше да направи нещо.

— Но го направи.

— Да.

— И какво мислиш да правиш сега?

— Ще чакам Луиш да ми се обади. После си лягам. Спя. И после ще мисля.

Прибрахме се към два след полунощ. Джейми беше още буден и ни чакаше. Телевизорът работеше, а до Джейми имаше чаша и бутилка уиски.

Той се изправи и развълнувано попита:

— Какво става?

— Трябваше да се срещнем с лорд Къртън за една работа.

— Какво? За каква работа?

Не отговорих.

— Вижте, той е президент на работодателя ми. Не можете просто така да отидете и да се срещате с него. Какво е станало, Кейт?

Кейт спря по средата на всекидневната и ме погледна. Кимнах. Нямах право да искам от нея да продължава да крие от Джейми какво става.

— Помолихме Андрю Къртън да отложи продажбата на „Декер Уорд“ на „Блумфийлд Уайс“ до следващата сряда — каза Кейт спокойно.

— Да ни продадат на „Блумфийлд Уайс“! Какви ги дрънкате? Как така „Блумфийлд Уайс“ ще купуват „Декер“?

— Ей така — каза Кейт. — От две седмици водят тайни преговори с Андрю Къртън.

— Господи! — възкликна Джейми. — И какво общо имате вие двамата с това?

Преглътнах с усилие, преди да си отворя устата.

— Това беше моя идея.

— Твоя идея?!

— Да.

— Защо?

— Рикардо си го заслужаваше.

Джейми ме гледаше слисано.

— Не мога да повярвам, че си го направил! — Той погледна Кейт. — И ти си знаела всичко това?

— Разбрах едва преди два дни.

— И не си ми казала?

Тя избегна погледа му.

— Невероятно! Как можахте да ми направите това!

— Виж, Джейми — започнах аз с възможно най-разумния глас, на който бях способен в момента. — „Декер“ са я загазили здраво. Като едното нищо могат да рухнат. Ако „Блумфийлд Уайс“ ги погълнат, ти ще си запазиш работата.

— Не е там работата! — Джейми закрачи нервно из стаята. — Ние сме екип! И независимо дали това ти харесва, или не, Ник, ние сме екипът на Рикардо. Ти просто ни разрушаваш!

Сега беше мой ред да се ядосам.

— Говориш също като Рикардо! Той не е някаква жертва на финансовата система, ти също не си. Той е един изключително богат човек, който е направил парите си, като е мамил всички около себе си. Включително и мен!

Джейми ме изгледа злобно. Издържах погледа му и се опитах да се овладея.

— Изабел е била отвлечена по нареждане на човек, който иска „Декер“ да остане независима. Същият човек е заплашил, че ако „Декер“ бъде погълната, Изабел ще умре. И не ми обяснявай, че Рикардо не е зад тази работа!

Джейми не каза нищо. Обмисляше думите ми. После отвори уста.

— Ник, знам, че сме приятели, но не мога да позволя да бъдеш повече в къщата ми, след като заговорничиш с „Блумфийлд Уайс“ срещу Рикардо.

— Джейми! — ахна Кейт.

— Съжалявам, Кейт, но не е трябвало да му помагаш.

— Аз само се опитвам да спася това бедно момиче от куршума!

Джейми й обърна гръб и ми каза:

— Искам да си тръгнеш от къщата ми.

— Не може! Той няма къде да отиде! — изплака Кейт.

— Добре, искам до началото на идната седмица да си се изнесъл, и колкото по-малко те виждам дотогава, толкова по-добре. — Той излезе от стаята и чух тежките му стъпки по стъпалата за втория етаж.

Кейт ме изгледа с широко отворени очи, захапала устната си.

— Ник, толкова съжалявам.

— Не, аз съжалявам — прекъснах я. — Иди при него. Много е важно сега да си при него.

Тя кимна и го последва по стъпалата.

Останах сам в слабо осветената стая. Взех си чаша и си налях от уискито на Джейми.