— Той е закрилникът на децата, Еди. Най-силният представител на доброто в борбата му със злото. На иврит Михаил означава „Кой е като Бог?“, а отговорът е никой. Свети архангел Михаил представлява смирението пред лицето на Бога. Разбра ли това?

Рой повтори казаното дума по дума, включително интонацията.

— Той е архангел и главен враг за Сатаната заедно с всичките му паднали ангели.

Беше казала тези думи с очи, вперени в лицето на втория си баща, който почервеня и отмести поглед.

След това замина.

Поредният скандал избухна половин час по-късно, но този път с участието на Рой. Всичко започна с един шамар. Баща му беше пиян. Следващият удар беше по-силен и го събори от стола. Майка му направи опит да се намеси, но този път нямаше кой да го спре. В крайна сметка тя изгуби съзнание и се строполи на пода.

После баща му се обърна към него и му заповяда да си свали панталона. Шестгодишният Еди се разплака. Не искаше да прави това, но беше парализиран от ужас. Панталонките му кацнаха на кухненския под. Гласът на баща му стана тих, гальовен и напевен в алкохолното си опиянение. Рой усети ръцете му върху интимните си части. Пропитият със спирт дъх опари бузата му. Мъжът, когото вече не можеше да нарече свой баща, бавно се притисна към него.

После изведнъж той бе отхвърлен назад, разнесе се силен трясък. Рой бързо обу панталона си. В следващия миг двамата се блъснаха в него и той отлетя към стената. Сестра му се беше върнала и се биеше с втория си баща като истинска лъвица. Беше по-висока и по-млада от противника си, тежеше колкото него, но той все пак беше мъж и се биеше здраво. Юмрукът й потъна в лицето му. Той се олюля и рухна на пода. Понечи да се изправи, но тя го изрита в корема. После алкохолът влезе в комбинация с гнева, че го бяха хванали на калъп със собствения му син. Скочи на крака, грабна един нож от кухненския плот и се понесе към нея. Тя се извъртя.

Въпреки необичайните си умствени способности Рой никога не успя да извика ясен спомен от този момент в съзнанието си.

Тя се извъртя.

Това беше всичко, което беше в състояние да си спомни от онези няколко секунди в шестгодишния си живот.

Тя се извъртя.

После нищо. Бяло петно. Единственото в целия му живот.

Когато бялото петно се разтопи и изчезна, баща му лежеше окървавен на пода, а ножът стърчеше от гърдите му. Сестра му стоеше над него и дишаше тежко. До този момент Рой не се беше срещал със смъртта. Баща му издаде странен гъргорещ звук, тялото му за миг се скова, а после се отпусна. Очите му останаха широко отворени и сякаш гледаха единствено него.

Кели се втурна към по-малкия си брат, за да се увери, че е добре. Пръстите му несъзнателно стискаха медальона, окачен на шията му. Свети архангел Михаил, закрилникът на децата. Кошмарът на Сатаната, олицетворение на изкуплението.

После спомените се стопиха и изчезнаха.

— Едгар? — остро попита Мърдок.

Още при пристигането му тук бяха свалили медальона на свети архангел Михаил от шията му. Бе останал без него, за пръв път след всичките отминали години. Имаше чувството, че в сърцето му се отваря огромна дупка. Не знаеше дали някога ще си го получи обратно.

— Знам всичко, Едгар. Открих за съществуването на Е-програмата. Затова трябва да поговорим. Това променя всичко. Има хора, които трябва да открием, защото се случва нещо страшно.

Но агентът на ФБР нямаше шанс за пробив. Поне засега. А вероятно и никога. Слухът му отново долови скърцането на подметки по цимента. Вратата се плъзна встрани, после се върна на мястото си. Миризмите и звуците на мъжа бавно се стопиха.

Архангел Михаил ни закриля.

45

— Това е — каза Кели Пол.

Двамата с Шон стояха пред каре от четири облицовани с камък сгради в източния край на Пето Авеню.

— Коя по-точно? — попита той.

Стояха на отсрещния тротоар, сгушени под короната на старо дърво, която все пак им даваше някаква защита срещу усилващия се дъжд.

Пол посочи най-голямата къща с изящно оформени арки над прозорците и внушителни колони отпред, очевидно дело на стари майстори.

— Осемстотин квадратни метра, прекрасна гледка към парка. Вътрешното обзавеждане не отстъпва по нищо на онова, което виждаш отвън.

— Била ли си там?

— Само веднъж.

— По какъв повод?

— Нямам навик да разкривам източниците си.

— Той там ли е в момента?

— Да.

— Опиши ми го.

— Мога да направя нещо по-добро — отвърна тя и му подаде една снимка.

— Изглежда арогантен тип — отбеляза Шон.

— И наистина е такъв. Но не повече от другите с неговото положение. Освен това е параноик и действа много предпазливо. Понякога прекалено предпазливо — нещо, от което можем да се възползваме.

— Всъщност защо ме доведе тук?

— Затова — отвърна тя, хвана ръката му и го дръпна назад към още по-плътните сенки.