Читаем Речният бог полностью

— О, Таита! Ще изпратят Танус надалеч. Фараонът пристига утре в Карнак и баща ми ще се опита да го убеди да разпредели отряда на Танус нагоре по реката, край Елефантина и речните прагове. О, Таита! Та само до първия праг са двадесет дни път. Никога вече няма да го видя. Искам да умра. Ще се хвърля в Нил и ще се оставя на крокодилите да ме разкъсат. Няма живот за мен без Танус… — задавяше се тя в мъката си.

— Спокойно, дете мое — залюлях я в ръцете си. — Откъде си научила всички тези ужасни неща? Та те никога не биха могли да се случат.

— О, напротив. Танус ми изпрати съобщение. Кратас има брат в личната стража на баща ми. Той го е чул с ушите си да обсъжда това с Расфер. По някакъв начин баща ми е научил за мен и Танус. Знае, че сме били сами в храма на Хапи. О, Таита, баща ми даже прати жреците да ме проверят! Само да знаеш какви ужасни неща ми направиха онези гнусни старци. Толкова ме боли, Таита.

Нежно я прегърнах. Не ми се е случвало често да го правя. Тя силно се притисна до мен. Скоро обаче мислите й отново се прехвърлиха от собствените й злощастия върху тези на любимия й.

— Никога вече няма да видя Танус — проплака тя и аз си дадох сметка всъщност колко е млада — същинско дете, крехко и уязвимо, обзето от мъката си. — Баща ми ще го унищожи.

— Дори баща ти не може да посегне на него — опитах се да я успокоя. — Танус командва полк в личната гвардия на фараона. Той е царски човек. Получава заповедите си пряко и единствено от фараона и се радва на закрилата на двойната корона на Египет.

Не добавих само, че това е и единствената причина баща й още да не се е разправил с него. Вместо това спокойно продължих:

— Колкото до това, че никога вече няма да го видиш — нали ще играете заедно в представлението. Ще уредя така нещата, че двамата да можете да поговорите насаме между различните картини.

— Баща ми никога няма да позволи представлението да се изиграе.

— Няма друга възможност, освен ако не иска да провали целия ми труд и което е по-важно — да разочарова фараона, а това той никога не би направил.

— Но той ще отпрати Танус и ще намери друг актьор за ролята на Хор.

— Няма време за репетиции с друг актьор. Ролята на Хор ще се играе от Танус и от никой друг. Все ще успея да го обясня на господаря Интеф. Ще я наредим някак двамата с Танус да имате време един за друг.

Тя преглътна сълзите си и ме погледна, изпълнена с доверие в думите ми.

— О, Таита, знам, че ще се справиш все някак. Винаги успяваш… — внезапно млъкна и лицето й смени изражението си. Ръцете й бяха напипали белезите от камшика върху гърба ми и сега внимателно ги изследваха.

— Съжалявам, господарке. Опитах се да поговоря с господаря за предложението на Танус, както ти бях обещал, и това са последиците от глупостта ми.

Тя застана зад мен, повдигна ленената туника, която си бях навлякъл нарочно, за да прикрия раните, и ахна:

— Това е работа на Расфер. О, бедни Таита, защо не ми каза, че ще стане така, защо не ми каза преди това, че баща ми е толкова зле настроен срещу мен и Танус?

Едва се сдържах да не ахна пред тази нагла забележка — след като толкова се бях мъчил да ги предупредя, а в замяна получих само обвинения в нелоялност. Все пак успях да се въздържа, колкото и да ме болеше нараненият гръб.

Ако не друго, то поне за миг господарката ми забрави своите терзания и се захвана да облекчава моите плътски страдания, които в крайна сметка не бяха нищо особено. Нареди ми да седна върху леглото й и да сваля туниката си, за да се погрижи за мен. Любовта и съчувствието, с които ме обгърна, имаха по-голямо въздействие от познанията й по медицина. Но това занимание я отвлече от черните й мисли и скоро тя като че ли забрави в какво дълбоко отчаяние беше изпаднала. Възвърна обичайната си бъбривост и започна да крои планове как да попречи на бащиния си гняв и да се събере с Танус.

Някои от тези планове все пак сочеха, че не е лишена от здрав разум, но другите, които се отнасяха за по-далечно бъдеще, по-скоро издаваха младежката й наивност, както и липсата на всякакъв опит и познания върху света наоколо.

— Толкова добре ще си изиграя ролята на Изида в представлението — заяви тя по едно време, — че ще се харесам на фараона и той ще ми предложи да си поискам нещо от него, каквото и да е. Тогава аз ще го помоля да ми позволи да се омъжа за Танус, а той ще каже — тук тя имитира надутия му тон, и то толкова успешно, че не можах да не се усмихна, — ще каже: „Обявявам Танус, господаря Хараб, син на Пианки, и господарката Лострис, дъщеря на Интеф, за законни мъж и жена, както също и произвеждам Танус в чина Велик лъв на Египет, поверявайки му цялата си войска. А също така нареждам, щото всички някогашни владения на баща му, благородния Пианки, господаря Хараб, да му бъдат възстановени.“

Тук тя изостави операциите, които извършваше върху гърба ми, и обви ръце около врата ми.

— Би могло да стане, нали, скъпи Таита? Моля те, кажи, че може и да стане.

— Няма мъж на света, който да устои на чара ти, господарке — усмихнах се на глупостите й. — Дори и великият фараон.