— Не ти ли се струва малко противоречива?

— Възможно е. Това е твоята област.

— Не, сериозно, Холгер. Така смятам.

— Разбирам, но съм безсилен да следвам всички криволичения на мисълта ти. Ще ми се завие свят.

Последните думи той промърмори, докато паркираше пред дома за възрастни хора „Хьовиквайен“.

— Пристигнахме — въздъхна и изключи двигателя.

„Ако беше вярващ, положително щеше да се прекръсти“ — помисли си Миа. Холгер Мунк очевидно не изгаряше от желание да проведе този разговор.

— Всичко е наред — успокои го тя. — Отпусни се.

— Имам нужда от още една цигара — оплака се той и излезе от колата.

Миа го последва и си свали слънчевите очила. Почувства се в малко по-добра форма. А и тук, в Хьовик, беше чудесно. Радваше се, че все пак дойде.

— Изпитай ме — подкани я Мунк и запали цигара.

— Сега ли?

— Да, защо не? Покажи ми какво има в главата ти.

— Окей — съгласи се Миа и седна върху капака на двигателя. — Кой беше първият знак, който ни даде извършителят?

— Не издирваме ли жена?

— Остави сега това. Кой беше първият знак?

Мунк сви рамене.

— Роклите?

— Не.

— Чантите?

— Не.

— Евангелие на Марко 10:18, „оставете децата да дохождат при Мене“?

— Не.

— А кой?

Мунк въздъхна и дръпна от цигарата.

— Рине ЮВ — отговори Миа.

— И защо да е първи?

— Защото не се връзва. Всичко останало е логично, нали? Част е от цялостна картина, но не там трябва да търсим. Трябва да търсим отвъд нея.

— И? — Мунк бе видимо заинтересуван.

— Кое е първото, което не се връзва?

— Името, написано върху книгата?

— Точно така. Това е ясен сигнал, нали?

— Сигнал за какво?

— За осъзнатост, Холгер. Слушаш ли ме, за Бога?

— Осъзнатост ли?

— Не, предавам се — въздъхна Миа.

Холгер вдъхна бавно дима от цигарата и го изпусна към пролетното слънце.

— Добре, осъзнатост — повтори. — Всички други знаци издават афекти. Измиването. Роклите. Училищните принадлежности. Рине ЮВ е написано съзнателно. Преднамерено е. Направено е от буден човек.

— Браво, Холгер — иронично изръкопляска Миа.

— Да, и аз разбирам нещичко.

— И какво означава Рине ЮВ?

— Хьонефос.

— Именно. А кой е вторият знак?

— Свинската кръв?

— Не, тя е третият.

— Кой е вторият?

— Помниш ли трите съобщения в телефона на Рогер Бакен.

— Да.

— Кое не е логично.

— Някое от тях логично ли е?

— Божичко, стегни се, Холгер. Икар е летял прекалено близо до слънцето. Орлови криле. „Bye, bye, birdie“, мюзикъл за обратни. Бакен е бил гей и е имал татуировка на орел. Всичко се връзва, но не и „Who’s there“. Това е несвързано, излишно е.

— Това ли е вторият знак? „Who’s there?“.

Миа кимна.

— И какво означава?

— Не съм сигурна, но вчера открих, че е първата реплика от „Хамлет“.

Мунк запали още една цигара и погледна нервно към входната врата. Миа едва не се разсмя. Възрастният мъж, началник на Специалния отдел, изпитваше затруднения да се противопостави на собствената си майка.

— А „Хамлет“ скоро има премиера в Националния театър. Телефонът на Вероника Баке? Правнукът? Там ли трябва да търсим?

— Не съм сигурна. — Миа се замисли. — Открих какво трябва да търсим, но не и защо. Дотук стигнах.

— Значи свинската кръв е номер три?

Миа потвърди.

— И какво означава?

— Казах ти, не знам повече. — Миа извади хапче за смучене от джоба си. — Впрочем, ще влезем ли, или ще стоим тук цял ден? Ако ни стане скучно, можем да посетим игрището за голф „Балерю“.

Миа посочи една табелка от другата страна на пътя.

— И защо? — полюбопитства Мунк.

— Интересно име, не мислиш ли? Игрище за голф „Балерю“?

Мунк поклати глава. Не разбираше защо тя е в добро настроение, не разбираше шегата и не мислеше, че му предстои нещо смешно. Загаси цигарата, тръгна пред нея нагоре по стълбите и влезе в дома.

39.

Домът за възрастни „Хьовиквайен“ несъмнено бе място за заможни хора. Типично за западните квартали на Осло, прецени Миа, докато прекрачваха прага на светлото, просторно фоайе. На пръв поглед мястото изглеждаше безупречно. Чисто и приветливо, с нови мебели, модерни осветителни тела, хубави репродукции на картини по стените. Тя разпознаваше повечето художници. Майка ѝ, Ева, подчертано се интересуваше от изкуство и мъкнеше дъщерите си по всякакви изложби при възможност. По стените висяха и снимки от разни мероприятия. Цял шкаф беше пълен с купи. Излети до различни места, в страната и в чужбина. Турнири по бридж. Боулинг. Въпреки че мястото беше нещо като последен пристан, нищо в обстановката не напомняше за това. В дома за грижи за възрастни хора „Хьовиквайен“ животът не приключваше, преди да се изкъпеш в Мъртво море или да получиш награда за отгледана тиква.

— Пожелай ми успех — въздъхна Холгер и се изгуби в един от коридорите.