Читаем Пътувам сама полностью

— Всъщност не. Почти няма лична кореспонденция, от познати или нещо такова. Поръчал е няколко списания за мотори. Сметки, фактури… Реклами. Много тъжен живот е водил, поне ако съдим по имейла му.

— Не всички живеят живота си в интернет, Габриел — напомни му Миа.

— Да, разбира се, и все пак — странно е да няма нищо. Но не това е най-интересното.

— Ще изчакаш ли за секунда?

Миа задържа разговора и пролази до хотелския телефон на нощното шкафче. Набра номера на рецепцията и поръча закуска в стаята. Вчера бе пробвал бюфета и сега това ѝ се струваше немислимо. Там имаше прекалено много хора.

— Тук съм.

— Хубаво — откликна Габриел. — Ще продължа да проверявам акаунта на Рогер, но друго е по-важно: намерих нещо интересно на второто потребителско име.

— Ранди?

— Да?

— Коя е тя?

— Това е странното.

— Кое?

Габриел замлъкна за момент.

— Май е по-добре сама да видиш, но съм напълно убеден, че е един и същ човек.

— Какво?

— Рогер и Ранди. Един и същ човек.

— Рогер Бакен е бил двама души?

— Да. Или не. Или да. Харесвало му е да бъде жена.

— Майтапиш ли се?

— Не, това е самата истина.

— Откъде знаеш?

— Потребителят Рогер е мъж. Има снимки на мотори и коли. Ходи на лов и пие. Потребителят Ранди е нещо съвсем различно. Той е жена. Запазените страници в браузъра са блогове за плетиво и интериор. Има негови снимки в женски дрехи. Все едно е водил два живота.

— Сигурен ли си?

Миа чу как от другата страна Габриел въздъхна.

— Добре де, не съм полицай, но виждам, ако мъж е облечен в женски дрехи.

— Извинявай — промърмори Миа. — Просто прозвуча невероятно.

— Напълно съм съгласен — каза Габриел. — Но е той. Сто процента. Ще се убедиш, като дойдеш.

— Идвам след малко — обеща Миа. — А телефонът?

— В него открих също толкова странни неща.

— Какви?

— Почти всички съобщения са изтрити и няма запаметени телефонни номера. Не знам с какво се е занимавал този човек, но във всеки случай е направил всичко възможно да се прикрие и да си заличи следите.

— Ако изключим снимките му като жена.

— Да, ако изключим тях, но те бяха на лаптопа, както отбелязах.

— Почти всички съобщения, казваш, са изтрити. Значи все пак си открил някои?

— Да, няколко. Неразбираеми са, но все едно.

— Прочети ми ги.

— Сега?

— Да, сега.

Миа се усмихна.

— Добре.

Габриел се прокашля и прочете каквото беше намерил.

— Има три съобщения. Всички са с дата 20 март.

— Денят, в който е умрял.

— Така ли?

— Да, хайде, чети.

На вратата се почука. Миа си наметна хотелския халат и взе закуската, докато Габриел открие съобщенията.

— Окей, първото е кратко.

— От кого е?

— Анонимно.

— Как е възможно? Можеш ли да си скриеш номера, когато изпращаш съобщения?

— Да, не е трудно — отговори Габриел.

— Сигурно съм като някоя баба, но как става? — Миа отпи глътка кафе. Беше горчиво. Изплю го. Изруга тихо. Не се научиха да правят кафе. Бърканите яйца и беконът в чинията ѝ също не изглеждаха особено апетитно.

— Изпращаш съобщението през интернет. Txtemnow.com. От подобни страници. Има много такива и не е нужно да се регистрираш. Само набираш номера и изпращаш съобщението, с малко реклами — така се финансират.

— И какво е съобщението?

— Три са.

— Хайде, прочети ги.

— „Не е разумно да летиш прекалено близо до слънцето.“

— Моля?

На Миа ѝ се повдигаше при вида на храната. Премести подноса върху перваза на прозореца.

— „Не е разумно да летиш прекалено близо до слънцето.“ Това е първото съобщение.

— Какво е отговорил?

— Не е отговорил. Не можеш да отговориш на съобщение без изходящ номер.

Миа седна в леглото и облегна глава на стената. Главоболието я поотпусна. Да летиш прекалено близо до слънцето. Татуировка на орел. Криле. Икар с крилете си. Летял прекалено близо до слънцето и крилете му се разтопили. Хюбрис. Надменност. Рогер Бакен бе направил нещо, което не е бивало да прави.

— Там ли си?

— Да, извинявай, Габриел, трябваше да помисля малко.

— Искаш ли да чуеш следващото?

— Давай.

— „Who’s there?“

— Това ли е съобщението? На английски?

— Да. Искаш ли да чуеш и последното?

— Да.

— „Bye, bye, birdie.“

Миа затвори очи, но не ѝ хрумна нищо. Who’s there? Bye, bye, birdie? Точно сега не виждаше никакъв смисъл. Стана от леглото и отиде в банята. Погледна се в огледалото и не хареса това, което видя. Изглеждаше изтощена. Почти безжизнена. Същински призрак. Наведе се и пусна водата във ваната.

— Миа? Там ли си?

— Да. Извинявай, Габриел. Опитах се да открия смисъл в последните две съобщения.

— И?

— Не, засега нищо. Ще дойда след малко. Окей?

— Добре. Тук съм.

— Чудесно, Габриел. Много добра работа си свършил.

Затвори телефона и се върна в стаята. Остави апарата върху перваза на прозореца и опита една хапка от закуската. Не успя да я преглътне. Все едно. Ще си вземе кафе и кифличка от „Кафебренерие“.

Who’s there? Bye, bye, birdie?