Когато се приближи обаче, младата жена го погледна не с изненада, а с презрение. Агентите насила го завъртяха към репортерите.

Моника Мартин вдигна ръка за тишина и извади от джоба си някакво листче. Намести дебелите си очила и прочете официално изявление пред телевизионните камери.

— Кралският дворец арестува командир Диего Гарса заради неговото участие в убийството на Едмънд Кърш и опитите му да замеси името на епископ Валдеспино в това престъпление.

Още преди командирът да осмисли нелепото обвинение, агентите го затикаха към двореца. Докато се отдалечаваха, той чу Моника Мартин да продължава изявлението.

— Що се отнася до нашата бъдеща кралица Амбра Видал и американския професор Робърт Лангдън, боя се, че имаме извънредно обезпокоителна новина.

Началникът на отдел „Електронна сигурност“ Суреш Бала стоеше пред телевизора на подземния етаж в двореца и гледаше излъчваната на живо от площада импровизирана пресконференция на Моника Мартин.

„Не изглежда в добро настроение“.

Само преди пет минути някой бе позвънил на пиарката в офиса ѝ. Тя бе провела разговора шепнешком, като грижливо си водеше бележки. След шейсет секунди — изглеждаше потресена — без обяснения взе записките си и излезе на площада при медиите.

Независимо дали твърденията ѝ бяха верни, нямаше съмнение, че онзи, който ѝ е наредил да даде изявлението, току-що е изложил Робърт Лангдън на изключително сериозна опасност.

„Кой е дал такава заповед на Моника?“ — чудеше се Суреш.

Докато се опитваше да си обясни странното поведение на пиарката, компютърът му сигнализира за получен имейл. Той отиде при масата си, погледна екрана и се смая, когато видя подателя.

„Информаторът“ — досети се Суреш.

Същият човек през цялата вечер пращаше информация на КонспирасиНет. А сега, кой знае защо, се свързваше директно с него.

Той предпазливо седна и отвори имейла.

Съобщението гласеше:

той има опасни тайни.

дворецът трябва да получи достъп до есемесите му.

незабавно.

Разтревожен, Суреш препрочете имейла. И го изтри.

После дълго остана неподвижен, докато размишляваше какво да предприеме.

Накрая взе решение, бързо отпечата карта ключ за кралските покои и незабелязано се измъкна от контролния център.

55.

Лангдън все по-напрегнато плъзгаше поглед по книгите в коридора на Кърш.

„Поезия… някъде тук трябва да има поезия“.

Неочакваното пристигане на агентите от Гуардия Реал в Барселона ги принуждаваше да бързат, но той беше убеден, че ще успеят навреме. В края на краищата, щом откриеха любимия стих на Едмънд, щяха да са им нужни само няколко секунди, за да въведат паролата в телефона и да пуснат презентацията. „Както го е планирал Едмънд“.

Професорът се обърна към Амбра, която търсеше от отсрещната страна.

— Намери ли нещо?

Тя поклати глава.

— Засега само наука и философия. Няма поезия. Нито нещо от Ницше.

— Продължавай — каза ѝ Робърт, който беше стигнал до няколко дебели исторически тома:

ПРИВИЛЕГИИ, ГОНЕНИЯ И ПРОРОЧЕСТВА: КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В ИСПАНИЯ

С МЕЧ И КРЪСТ: ИСТОРИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА КАТОЛИЧЕСКАТА СВЕТОВНА МОНАРХИЯ

Заглавията му напомниха за мрачната история, която преди много години бе споделил с него Едмънд, след като Лангдън беше отбелязал, че за американец и атеист той проявява необичаен интерес към Испания и католицизма.

— Майка ми беше испанка — безизразно му отговори тогава Кърш. — И католичка, разкъсвана от угризения.

Робърт изненадано бе изслушал трагичния му разказ. Майката на Кърш, Палома Калво, била дъщеря на прости работници в испанския град Кадис. На деветнайсет се влюбила в Майкъл Кърш, университетски преподавател от Чикаго, който по онова време бил в творчески отпуск в Испания, и забременяла. Тъй като знаела на какъв остракизъм подлага неомъжените майки нейната строга католическа общност, Палома не виждала друг изход, освен да приеме неохотното предложение на Майкъл да се оженят и да заминат заедно за Съединените щати. Скоро след раждането на сина им Едмънд съпругът ѝ бил блъснат фатално от кола, докато се прибирал от лекции с колелото си.

„Castigo divino“ — отсъдил родният ѝ баща. „Божие наказание“.

Родителите на Палома отказали да приемат дъщеря си обратно в Кадис и да посрамят дома си. Заявили ѝ, че нейното злополучие било очевиден знак за Божия гняв и че никога нямало да бъде приета в царството небесно, освен ако през остатъка от живота си не се посветяла телом и духом на Христа.

След раждането на Едмънд Палома започнала работа като камериерка в мотел и полагала всички усилия да се грижи за него. Вечер в мизерното им жилище четяла Светото писание и се молела за прошка, ала затъвала във все по-голяма нищета, което само затвърждавало убеждението ѝ, че Бог още не е удовлетворен от покаянието ѝ.