Читаем Произход полностью

— Да, така ми се струва — отвърна компютърът. — Той беше ненаситен потребител на текстове и наричаше тази библиотека „трофейна зала на знанието“.

— Някъде тук случайно да има поезия?

— Единствените конкретни заглавия, за които ми е известно, са научни публикации, които Едмънд ме молеше да чета в електронен формат, за да можем да обсъждаме съдържанието им — упражнение, което по-скоро имаше за цел моето образование, отколкото неговото. За съжаление не разполагам с каталог на цялата библиотека, така че няма друг начин да намерите онова, което търсите, освен да прегледате книгите една по една.

— Ясно.

— Докато търсите, има нещо, което, струва ми се, ще представлява интерес за вас — гореща новина от Мадрид за вашия годеник, принц Хулиан.

— Какво става? — Евентуалното участие на Хулиан в убийството на Кърш продължаваше да я измъчва. „Няма доказателства — напомни си тя. — Нищо не потвърждава, че Хулиан е замесен в добавянето на името на Авила в списъка на гостите“.

— Току-що съобщиха, че пред кралския дворец започва демонстрация — осведоми я Уинстън. — Уликите все още предполагат, че покушението срещу Едмънд тайно е организирано от епископ Валдеспино, сигурно с помощта на някого от двореца, може би дори на самия принц. Събират се много почитатели на Кърш. Погледнете.

На дисплея на смартфона се появиха кадри с гневни демонстранти пред портала на двореца. Един от тях носеше лозунг на английски: „ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ Е УБИЛ ВАШИЯ ПРОРОК — А ВИЕ УБИХТЕ НАШИЯ!“

Други развяваха спални чаршафи, на които със спрей беше написана една дума — APOSTASÍA, придружена от символ, който в момента масово се появяваше по мадридските тротоари.

„Apostasía“ означаваше на испански „измяна“ — напоследък популярен боен вик на либералната младеж в Испания. „Долу Църквата!“

— Хулиан направил ли е вече изявление? — попита Амбра.

— Това е един от проблемите — отвърна Уинстън. — Ни вест, ни кост нито от Хулиан, нито от епископа и когото и да е друг от двореца. Това упорито мълчание поражда подозрение у всички. Любителите на конспиративни теории са се развихрили и националната преса вече започва да пита къде сте вие и защо също не давате изявление за събитията.

— Аз ли?! — Амбра се ужаси от самата мисъл за това.

— Вие сте свидетелка на убийството. Вие сте бъдещата кралица и голямата любов на принц Хулиан. Обществеността иска да ви чуе да казвате, че сте убедена в невинността на престолонаследника.

Инстинктът ѝ подсказваше, че Хулиан не може да е знаел за готвеното покушение срещу Едмънд. Когато си спомняше за периода им на ухажване, тя виждаше един нежен и искрен мъж — да, наивен и романтично импулсивен, но в никакъв случай убиец.

— Подобни въпроси се поставят и за професор Лангдън — продължи компютърът. — Медиите питат защо професорът е изчезнал без коментар, особено след като е изиграл такава роля в презентацията на Едмънд. Няколко блога за конспиративни теории предполагат, че изчезването му може всъщност да е свързано с неговото участие в убийството на Кърш.

— Но това е безумно!

— Темата набира инерция. Тази теория се основава на факта, че Лангдън е издирвал Светия Граал и Исусовия род. Салическите потомци на Христос явно имат исторически връзки с карлисткото движение и татуировката на убиеца…

— Стига — прекъсна го Амбра. — Това е пълен абсурд.

— Други пък предполагат, че Лангдън е изчезнал, защото тази вечер самият той се е превърнал в мишена. Всички са станали самозвани детективи. В момента голяма част от света съвместно умува какви загадки е разкрил Едмънд… и кой е искал да му запуши устата.

Вниманието на Амбра беше привлечено от стъпките на Робърт, които енергично се приближаваха по виещия се коридор. Тя се завъртя точно в мига, в който професорът се появи иззад ъгъла.

— Амбра? — напрегнато извика той. — Знаеш ли, че Едмънд е бил тежко болен?

— Болен ли? — сепна се тя. — Не.

Лангдън ѝ разказа на какво се е натъкнал в банята.

Тази новина я порази.

„Рак на панкреаса? Затова ли Едмънд беше толкова блед и слаб?“

Не можеше да повярва, че Кърш не ѝ е казал нищо за болестта си. Сега разбираше маниакалния му работохолизъм през последните няколко месеца. „Едмънд е знаел, че времето му изтича“.

— Уинстън? — попита тя. — Ти знаеше ли за заболяването на Едмънд?

— Да — без колебание потвърди компютърът. — Пазеше го в пълна тайна. Когато научи преди двайсет и два месеца, той веднага промени начина си на хранене и започна да работи много по-интензивно. Пренесе се в тази мансарда, където дишаше филтриран въздух и имаше защита от ултравиолетова радиация. Трябваше да стои на тъмно колкото може повече, защото от лекарствата имаше чувствителност към светлина. Лекарите му даваха доста по-малко време. Наскоро обаче започна да се предава. Анализирах състоянието му въз основа на емпиричния материал, който събрах от световните база данни за рака на панкреаса, и изчислих, че му остават да живее девет дни.