Читаем Произход полностью

Започнала скромно от Пътя на коприната, първия черен пазар на дрога в интернет, тъмната мрежа се беше превърнала в огромна паяжина от незаконни сайтове за търговия с оръжия, детска порнография и политически тайни или с услуги на проститутки, хакери, шпиони, терористи и убийци.

В тъмната мрежа ежеседмично се извършваха буквално милиони сделки и тази вечер край будапещенските „барове в руини“ щеше да се изпълни една от тях.

Мъжът с бейзболната шапка и дънките се промъкваше в сенките по улица „Казинци“ и неотстъпно следваше жертвата си. През последните няколко години си изкарваше прехраната със задачи като тази, които винаги се уреждаха в няколко популярни сайта: Враждебно решение, Мрежа на наемника и БесаМафия.

Поръчковите убийства бяха бизнес за милиони долари, който търпеше бурно развитие, главно благодарение на гарантираните от тъмната мрежа анонимност на преговорите и непроследимост на плащането с биткойни. Повечето покушения бяха свързани със застрахователни измами, провалени бизнес партньорства или неуспешни бракове, но причините никога не бяха проблем на човека, който изпълняваше поръчката.

„Без въпроси — помисли си убиецът. — Това е неписаният закон, който прави възможна моята работа“.

Беше приел днешната поръчка преди няколко дни. Неговият работодател му предложи сто и петдесет хиляди евро, за да варди край дома на някакъв стар равин и да е „на разположение“, в случай че се наложи да предприеме действия. В този случай „действия“ означаваше да проникне в дома на човека и да му инжектира калиев хлорид, което щеше да доведе до незабавна смърт от инфаркт на миокарда.

Равинът обаче неочаквано излезе от дома си посред нощ и взе автобус до долнопробен квартал. Убиецът го проследи и използва криптираната програма в смартфона си, за да осведоми своя работодател за развитието на събитията.

Пътува за квартал с барове.

Може би отива на среща?

Почти незабавно получи отговор.

И започналата като обикновено наблюдение задача сега се превръщаше във фатална игра на котка и мишка сред барове в руини и сумрачни улички.

Задъхан и облян в пот, рави Йехуда Кьовеш вървеше по улица „Казинци“. Белите му дробове пламтяха и старческият му пикочен мехур направо щеше да се пръсне.

„Просто имам нужда от тоалетна и малко почивка“ — помисли си той, като спря сред навалицата пред „Симпла“ — един от най-големите и известни барове в руини. Клиентите му бяха разнородна смесица от възрасти и професии и никой не обърна внимание на стария равин.

„Ще се отбия за момент“ — реши той и тръгна към заведението.

Някога разкошна каменна къща с изящни балкони и високи прозорци, днес „Симпла“ представляваше полуразрушен скелет, покрит с графити. Когато мина през широкия портик на това някогашно великолепно градско жилище, Кьовеш спря пред врата, на която имаше надпис с шифровано послание: Egg-esh-Ay-ged-reh!

Трябваше му известно време, докато се сети, че това не е нищо друго освен фонетично изписване на унгарската дума „egészségedre“, която означаваше „наздраве“.

Просторният интериор го накара да зяпне. Запуснатата сграда беше построена около голям вътрешен двор, осеян със странни неща: диван, направен от вана, висящи във въздуха манекени, яхнали колела, изкорубен източногермански трабант, служещ като импровизирано място за сядане.

Високите стени на двора бяха украсени с графити, плакати от социалистическо време, класически скулптури и висящи растения, разливащи се над вътрешни балкони, претъпкани с клиенти, които се клатеха под звуците на дънещата музика. Миришеше на цигарен дим и бира. Млади двойки страстно се целуваха, без да се крият, докато други дискретно пушеха малки лули и пиеха палинка, популярна плодова ракия, произвеждана в Унгария.

Кьовеш винаги беше виждал ирония във факта, че макар и да са най-съвършеното Божие творение, в своята същност хората си остават животни и че поведението им до голяма степен е мотивирано от стремеж към плътски утехи. „Ние утешаваме тялото си с надеждата, че ще утешим и душата си“. Равинът отделяше много време да съветва хора, които прекаляваха с животинските съблазни на тялото, главно с храна и секс, и с разпространението на пристрастеността към интернет и евтините дизайнерски дроги работата му от ден на ден го изправяше пред все по-големи предизвикателства.

Единствената плътска утеха, от която се нуждаеше в момента той, беше тоалетна, затова се слиса, когато видя опашка от десет души. Не можеше да търпи, затова предпазливо се качи по стълбището на втория етаж, където го увериха, че щял да намери много други тоалетни. Залута се из лабиринта от някогашни дневни и спални, всяка с отделен бар или маси. Наложи се да попита един от барманите за тоалетната и мъжът посочи далечен вход, очевидно достъпен единствено по външния коридор над двора.