„И тия са същите като астролозите! — беснееше Гарса. — Измислят си фигури на животни от случайно пръснати звезди!“ За съжаление точките от данни на КонспирасиНет, които бяха представени на таблета в ръката му, изглежда, бяха специално формулирани, за да образуват една-единствена група, която изобщо не беше приятна за двореца.

УБИЙСТВОТО НА КЪРШ

КАКВО НИ Е ИЗВЕСТНО ДОСЕГА

• Едмънд Кърш е съобщил за научното си откритие на трима религиозни водачи: епископ Антонио Валдеспино, аллама Саид ал Фадл и рави Йехуда Кьовеш.

• Епископ Валдеспино е жив и здрав и за последен път е видян да прекосява площада към кралския дворец.

• Убиецът на Кърш, разпознат като адмирал Луис Авила от испанския военноморски флот, има татуировка, която го свързва с фракция ултраконсервативни франкисти. (Дали епископ Валдеспино, който е известен консерватор, също е франкист?)

• И накрая, според източници от музея „Гугенхайм“, списъкът на гостите за днешното събитие е бил затворен, и въпреки това убиецът Луис Авила е добавен в последния момент по искане на някого от кралския дворец. (Човекът от музея, изпълнил това искане, е бъдещата кралица Амбра Видал.)

„Monte@iglesia.org?“

Гарса предполагаше, че имейл адресът е фалшив.

Iglesia.org беше популярен в Испания католически уебсайт, виртуална общност от духовници, миряни и учени, посветили живота си на Христовото учение. Информаторът явно заимстваше домейна, така че твърденията привидно да излизат от iglesia.org.

„Хитро“ — помисли си началникът на Гуардия Реал. Той знаеше, че набожните католици от общността искрено се възхищават на Валдеспино, и се питаше дали въпросният „разобличител“ не е същият информатор, който се е обадил на равина.

Когато стигна до вратата на апартамента, се зачуди как да съобщи новината на принца. Денят беше започнал съвсем нормално, а сега дворецът изведнъж сякаш водеше война с призраци. „Анонимен информатор на име Монте?! Серии точки от данни?!“ Отгоре на всичко още нямаше вести за местонахождението на Амбра Видал и Робърт Лангдън.

„Бог да ни е на помощ, ако пресата научи за дръзкото поведение на Амбра“.

Командирът влезе, без да почука.

— Принц Хулиан? — извика и забърза към дневната. — Трябва да поговоря насаме с вас за момент.

Стигна до дневната и се закова на място.

Там нямаше никого.

— Дон Хулиан? — Той се завъртя към кухнята. — Епископ Валдеспино?

Претърси целия апартамент, но престолонаследникът и Валдеспино бяха изчезнали.

Веднага позвъни на джиесема на принца и се стресна от разнеслия се телефонен звън. Макар и далечен, той се чуваше ясно някъде от апартамента. Гарса отново набра номера, заслуша се в приглушения сигнал и откри източника му — малка картина на стената, зад която имаше вграден сейф.

„Хулиан е заключил телефона си в сейфа?!“

Не можеше да повярва, че принцът е зарязал джиесема си в момент, в който комуникациите бяха от такова значение.

„И къде са отишли?“

Опита номера на Валдеспино с надеждата, че епископът ще отговори. За негово изумление от сейфа пак прозвуча приглушен звън.

„И Валдеспино е зарязал джиесема си, така ли?“

Паникьосаният и слисан Гарса изхвърча от апартамента и през следващите няколко минути тичаше по коридорите на всички етажи и викаше принца.

„Не може да изчезнат просто ей така!“

Накрая задъханият командир спря в подножието на проектираното от Сабатини изящно главно стълбище и отчаяно сведе глава. Дисплеят на таблета в ръцете му се беше изключил и в черната повърхност се отразяваха фреските на тавана над него.

Жестоката ирония го бодна в сърцето. Това беше великият шедьовър на Джакинто „Религията, закриляна от Испания“.

42.

Докато самолетът „Гълфстрийм“ G550 набираше височина, Робърт Лангдън разсеяно гледаше през овалния илюминатор и се опитваше да подреди мислите си. Последните два часа бяха въртоп от емоции — от вълнението, с което го беше изпълнила презентацията на Едмънд, до ужаса от жестокото убийство на неговия приятел. И колкото повече размишляваше за откритието на Кърш, толкова по-загадъчно му се струваше.