— Точно така, но има и нерелигиозни книги, които се опитват да дискредитират Дарвин от исторически позиции — каза Лангдън. — Те го обвиняват, че е откраднал теорията си от френския естественик Жан-Батист Ламарк, който пръв предполага, че организмите се променят под въздействие на околната среда.

— Това не е съществено в случая, професоре — отвърна компютърът. — Въпросът дали Дарвин е плагиатор няма абсолютно никакво отношение към достоверността на неговата еволюционна теория.

— Няма какво да възразя на това — съгласи се Амбра. — Предполагам, Робърт, че ако си го попитал откъде идваме, професор Гулд ти е отговорил, че сме еволюирали от маймуните.

Лангдън кимна.

— Не мога да го цитирам точно, но Гулд ме увери, че истинските учени изобщо не се съмняват в еволюцията, защото можем емпирично да наблюдаваме този процес. Според него е по-важно да се запитаме защо има еволюция и как е започнало всичко.

— Той даде ли отговор на тези въпроси? — поинтересува се Амбра.

— И да го е направил, не съм разбрал, обаче илюстрира тезата си с един мисловен експеримент. Казва се „Безкрайният коридор“. — Робърт направи пауза, за да отпие глътка кафе.

— Да, уместна илюстрация — възползва се от прекъсването Уинстън. — Става дума за следното: представете си, че вървите по коридор, който е толкова дълъг, че не виждате откъде сте дошли и къде отивате.

Лангдън кимна, впечатлен от широките му познания.

— После в далечината зад себе си чувате тупкане на подскачаща топка — продължи компютърът. — И разбира се, когато се завъртате, виждате топката да подскача към вас. Тя се приближава, подминава ви и просто изчезва в далечината.

— Точно така — потвърди Робърт. — Въпросът не е дали топката подскача, понеже е ясно, че го прави. Можете да го наблюдавате. Въпросът е защо подскача. Как е започнала да подскача? Някой ритнал ли я е? Или е някаква специална топка, която просто обича да подскача? Или физическите закони в коридора са такива, че топката няма друг избор, освен вечно да подскача?

— Гулд е имал предвид, че също като с еволюцията, ние не виждаме достатъчно надалече в миналото, за да знаем как е започнал процесът — заключи Уинстън.

— Съвършено вярно — каза Лангдън. — Чрез наблюдение можем да се уверим единствено в това, че се случва.

— Разбира се, подобно е и предизвикателството да разберем Големия взрив — каза компютърът. — Космолозите са измислили блестящи формули, описващи разширяващата се вселена във всеки даден момент — означен като Т — от миналото и бъдещето. Когато обаче се опитват да се върнат назад в мига на Големия взрив — където Т е равно на нула, — математиката пощурява и описва някаква мистична частица с безкрайна топлина и плътност.

Лангдън и Амбра се спогледаха, за пореден път удивени от компютъра.

— Да — кимна професорът. — И тъй като човешкият разум не се справя особено добре с понятието „безкрайност“, днес повечето учени разглеждат вселената след момента на Големия взрив, където Т е по-голямо от нула и съответно математиката не се превръща в мистика.

На един от колегите му в Харвард, сериозен професор по физика, до такава степен му бяха омръзнали студентите от магистърския курс по философия, които слушаха неговия семинар „Произход на вселената“, че накрая закачи на вратата на аудиторията си следния надпис:

За всички въпроси, където Т = 0,

моля, обръщайте се към Факултета по теология.

— Ами панспермията? — попита Уинстън. — Теорията, че животът на Земята е пренесен от друга планета от метеорит или космически прах? Панспермията се смята за научнообоснована възможност, обясняваща съществуването на живот на планетата.

— Даже да е вярно, това не обяснява как първоначално е възникнал животът във вселената — възрази Лангдън. — Така само ритаме консервената кутия по пътя, като си затваряме очите за произхода на подскачащата топка и отлагаме големия въпрос: откъде идва животът?

Уинстън мълчеше.

Развеселена от техния диалог, Амбра надигна чашата си.

Когато гълфстриймът достигна крейсерска височина и се хоризонтира, Лангдън се замисли какво би означавало за света, ако неговият някогашен студент наистина е открил отговора на извечния въпрос откъде идваме.

Според самия Едмънд обаче този отговор представляваше само част от тайната.

Каквато и да се окажеше истината, Кърш беше защитил своето откритие с непробиваема парола — стих от петдесет и една букви. Ако всичко минеше според плана, Лангдън и Амбра скоро щяха да го намерят в дома на Едмънд в Барселона.

43.

Близо десетилетие след появата си „тъмната мрежа“ си остава мистерия за огромното мнозинство интернет потребители. Недостъпно за традиционните търсачки, това зловещо царство на мрака в Световната мрежа осигурява анонимен достъп до изумителен списък незаконни стоки и услуги.