Читаем Произход полностью

По силата на pacto de olvido — националното политическо споразумение да „забравят“ всичко, което се е случило при жестоката власт на Франко, — в испанските училища не се преподаваше почти нищо за диктатора. Социологическите проучвания показваха, че има много по-голяма вероятност тийнейджърите да знаят кой е актьорът Джеймс Франко, отколкото диктаторът Франсиско Франко.

По-старите поколения обаче никога нямаше да го забравят. Също като нацистката свастика, знакът VICTOR още всяваше страх в сърцата на испанците, които бяха достатъчно възрастни, за да си спомнят онези жестоки години. Будни общественици до ден-днешен предупреждаваха, че на най-високите етажи на политическата власт и Католическата църква в Испания още има франкистка фракция — тайно братство традиционалисти, които са се заклели да върнат страната към крайнодесните убеждения от миналия век.

Гарса трябваше да признае, че много от по-възрастните испанци се ужасяват от хаоса и духовната апатия на съвремието и смятат, че нацията може да бъде спасена само от по-силна държавна религия, по-авторитарно управление и налагане на по-ясни морални норми.

„Вижте нашата младеж! — тръбяха те. — Изпаднала е в тотална безпътица!“

През последните месеци, при перспективата на испанския трон да се възкачи принц Хулиан, традиционалистите все повече се опасяваха, че самият кралски дворец скоро ще се присъедини към гласовете за прогресивни промени в страната. Тревогата им се усили още повече след неотдавнашния годеж на престолонаследника с Амбра Видал — която не само произхождаше от баските, но и не криеше своя агностицизъм, и която като испанска кралица несъмнено щеше да оказва влияние върху Хулиан в църковните и държавните дела.

„Опасно време — помисли Гарса. — Вододел между миналото и бъдещето“.

Освен задълбочаващото се религиозно разделение, Испания стоеше на политически кръстопът. Дали щеше да остане монархия? Или завинаги щеше да захвърли кралската корона като Австрия, Унгария и много други европейски държави? Само времето щеше да покаже. По-възрастните традиционалисти развяваха испански знамена по улиците, докато прогресивната младеж гордо носеше своите антимонархически цветове — лилаво, жълто и червено, стария републикански флаг.

„Хулиан наследява буре с барут“.

— Когато видях франкистката татуировка, в първия момент си помислих, че е добавена дигитално като провокация — каза Мартин и го върна в настоящето. — Нали разбирате, за да разбунят духовете. Всички конспиративни сайтове се конкурират за интернет трафик и една франкистка връзка ще предизвика невероятна реакция, особено като се има предвид антихристиянският характер на тазвечерната презентация на Кърш.

Командирът знаеше, че пиарката има право. „Любителите на конспиративни теории направо ще се побъркат от такова нещо“.

Младата жена посочи таблета.

— Прочетете коментара, който възнамеряват да публикуват.

Обзет от вледеняващо предчувствие, Гарса погледна дългия текст, който придружаваше снимката.

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕДМЪНД КЪРШ

Въпреки първоначалните предположения, че убийството на Едмънд Кърш е дело на религиозни екстремисти, откриването на този ултраконсервативен франкистки символ показва, че покушението може би е и политически мотивирано. Подозренията, че консерваторите по най-високите етажи на властта в Испания и може би дори в самия кралски дворец се борят за надмощие във властовия вакуум, породен от отсъствието и предстоящата скоро смърт на краля…

— Клевети! — изсумтя Гарса. Нямаше нужда да чете повече. — Всички тези догадки само заради някаква татуировка?! Тя не означава нищо. Освен факта, че Амбра Видал е станала свидетелка на убийството, случаят няма нищо общо с политиката на двореца. Без коментар.

— Ако прочетете текста до края, ще видите, че те се опитват пряко да свържат епископ Валдеспино с адмирал Авила — не отстъпваше Мартин. — Според тях епископът може да е прикрит франкист, който дълги години е съветвал краля и го е възпирал да прави решителни промени в страната. — Замълча, после добави: — Това твърдение все по-широко се разпространява в интернет.

Гарса отново изгуби дар слово. Вече съвсем не разбираше света, в който живееше.

„Днес фалшивите новини имат същата тежест като истинските“.

Той впери очи в пиарката и положи всички усилия да запази самообладание.