Адмиралът изобщо не предполагаше, че на другия ден ще седи дълбоко в недрата на един уединен храм, лице в лице с могъщ водач, който ще му предаде най-вдъхновяващия религиозен урок в живота му.

„Към спасението водят много пътища.

Не само прошката“.

37.

Разположена на партерния етаж на двореца в Мадрид, кралската библиотека се състои от пищно украсени помещения с хиляди безценни томове, сред които илюстрования Часослов на кралица Изабела, личните Библии на няколко крале и един подвързан с желязо кодекс от времето на Алфонсо XI.

Гарса припряно се втурна вътре, тъй като не искаше да оставя принца сам в лапите на Валдеспино за прекалено дълго. Още не можеше да осмисли новината, че преди няколко дни епископът се е срещнал с американския футурист и е запазил това в тайна. „Въпреки презентацията и убийството на Кърш?!“

Началникът на Гуардия Реал закрачи в мрака на библиотеката към Моника Мартин, която го чакаше в сенките със светещия си таблет в ръце.

— Разбирам, че сте зает, господине, но това не търпи отлагане — каза пиарката. — Качих се горе да ви търся, защото в нашия контролен център се е получил обезпокоителен имейл от КонспирасиНет.

— От кого?

— КонспирасиНет е популярен сайт за конспиративни теории. Като журналистика не струва нищо, а и се списва като от деца в прогимназията, обаче го следят милиони хора. Ако питате мен, разпространяват фалшиви новини, но сайтът се радва на огромно уважение сред любителите на конспиративни теории.

На Гарса му се струваше, че изразите „огромно уважение“ и „конспиративна теория“ взаимно се изключват.

— Те цяла вечер отразяват събитията около Кърш — продължи Мартин. — Не знам откъде получават информация, обаче сайтът стана основен източник за блогъри и любители на конспиративни теории. Даже телевизионните мрежи го следят за горещи новини.

— Давай по същество — подкани я командирът.

— КонспирасиНет са получили нова информация, която се отнася за двореца — каза момичето, като побутна очилата си нагоре. — Щели да я разпространят след десет минути и искали да ни дадат възможност първо да я коментираме.

Гарса я зяпна смаяно.

— Кралският дворец не коментира сензационни клюки!

— Поне хвърлете един поглед. — Мартин му подаде таблета си.

Той го взе и видя нова снимка на адмирал Луис Авила. Кадърът не беше центриран, сякаш офицерът е бил заснет случайно, и го представяше в бяла парадна униформа, минаващ пред някаква картина. Сигурно го бе снимал посетител в музей, който е искал да фотографира произведение на изкуството и Авила неволно е влязъл в кадъра.

— Знам как изглежда Авила — сопна се Гарса. Нямаше търпение да се върне горе при принца и Валдеспино. — Защо ми го показваш?

— Вижте следващата снимка.

Командирът скролна надолу и видя уголемен детайл на дясната ръка на адмирала от същия фотос. Символът върху ръката му веднага привлече вниманието му. Приличаше на татуировка.

Той дълго се взира в образа. Добре познаваше този знак, както и много други испанци, особено от по-старите поколения.

Знакът на Франко.

В средата на XX век той можеше да се види на много места в Испания и се отъждествяваше с ултраконсервативната диктатура на генерал Франсиско Франко, чийто жесток режим проповядваше национализъм, авторитаризъм, милитаризъм, антилиберализъм и националкатолицизъм.

Този древен символ, знаеше Гарса, се състоеше от шест букви, които образуваха латинската дума за „победител“, идеално характеризираща представата на Франко за собствената му личност.

Victor.

Безмилостен, жесток и безкомпромисен, Франсиско Франко беше дошъл на власт с военната помощ на нацистка Германия и фашистка Италия. И бе избил хиляди свои противници преди окончателно да наложи контрол над страната през 1939 година и да се обяви за El Caudillo — испанския еквивалент на „фюрер“. По време на Гражданската война и първите години на диктатурата онези, които се осмеляваха да му се противопоставят, изчезваха в концлагери. Смяташе се, че там са били екзекутирани триста хиляди души.

Като се представяше за защитник на „католическа Испания“ и враг на безбожния комунизъм, Франко бе възприел чисто андроцентристки позиции: официално бе лишил жените от възможност да заемат много управленски постове в обществото, макар да бе позволил да стават университетски преподавателки и съдийки, да имат банкови сметки и дори да имат право да напускат съпруга си, ако ги насилва. Беше анулирал всички бракове, които не са били извършени с католически обред, и освен всички други наложени ограничения бе забранил развода, противозачатъчните средства, аборта и хомосексуализма.

За щастие сега всичко се беше променило.

Въпреки това Гарса се удивляваше колко бързо нацията е забравила един от най-мрачните периоди в историята си.