Читаем Произход полностью

И тъй като си имаше достатъчно работа, Амбра взе единственото възможно решение. Добави името на адмирал Авила в списъка на гостите и го въведе в екскурзоводската база данни, за да дадат слушалки на новия гост.

И после отново се зае със задачите си…

„И сега Едмънд е мъртъв“ — помисли си Амбра, връщайки се към настоящето в сумрака на каютата. Докато се опитваше да се отърве от мъчителните спомени, изведнъж ѝ хрумна нещо странно.

„Аз не говорих с Хулиан лично… получих съобщението му от трето лице“.

В мрака просия блед лъч надежда.

„Възможно ли е Робърт да се окаже прав? И Хулиан да е невинен?“

Замисли се, после се втурна навън.

Завари американския професор да стои сам на носа с ръце на парапета, вперил поглед в нощта. Застана до него и с изненада видя, че моторницата се е отклонила от главния ръкав на Нервион и сега се носи на север по малък приток — не толкова река, колкото опасен канал с високи кални брегове. Плитката вода и тясното корито я изпълниха с нервност, ала водачът им невъзмутимо продължаваше напред с висока скорост, като осветяваше пътя с прожектора.

Тя набързо разказа на Лангдън за обаждането от офиса на принц Хулиан.

— Всъщност знам само, че на рецепцията са се обадили от кралския дворец в Мадрид. Всеки може да е позвънил и да се е представил за асистент на Хулиан.

Робърт кимна.

— Може би тъкмо затова човекът е искал молбата да ви бъде предадена, вместо лично да разговаря с вас. Имате ли някаква представа кой може да е бил? — Като се имаше предвид историята с Валдеспино, Лангдън беше склонен да подозира самия епископ.

— Може да е всеки — отвърна Амбра. — Моментът е много деликатен за двореца. Хулиан излиза на главната сцена и много от старите съветници ще се изтрепят да си спечелят благоволението му. Страната се променя и ми се струва, че старата гвардия отчаяно се стреми да си запази властта.

— Е, който и да е бил, дано не се досети, че се опитваме да открием паролата на Едмънд и да оповестим неговото откритие.

Докато изричаше последните думи, Лангдън осъзна абсолютната простота на предизвикателството пред тях.

Както и очевидната му опасност.

„Едмънд беше убит, за да не разгласи тази информация“.

За миг се зачуди дали най-безопасната възможност не е просто от летището да хване директен полет за вкъщи и да остави друг да се занимава с всичко това.

„Безопасна, да, но възможност… не“.

Изпитваше дълбоко чувство за дълг към някогашния си студент и морален гняв, че едно научно откритие може да бъде толкова брутално цензурирано. Изпитваше и изключително интелектуално любопитство да научи точно какво е открил Едмънд.

„И накрая идва Амбра Видал“ — знаеше Робърт.

Жената очевидно преживяваше преломен момент и когато го погледна в очите и го помоли за помощ, Лангдън усети в нея дълбок извор на лични убеждения и самоувереност… но също видя тежки облаци на страх и съжаление. „Тук се крият тайни, мрачни и възпиращи. Тя протяга ръка за помощ“.

Амбра рязко вдигна поглед, сякаш прочела мислите му.

— Май сте замръзнали — каза тя. — Трябва да ви върна фрака.

Той леко се усмихна.

— Нищо ми няма.

— Да не си мислите, че ще е най-добре да напуснете Испания още щом стигнем на летището?

Лангдън се засмя.

— Мина ми през ума, да.

— Недейте, моля ви. — Тя се пресегна и постави меката си длан върху ръката му. — Не съм сигурна с какво си имаме работа. Вие сте били много близки с Едмънд и той неведнъж ми е казвал, че високо цени приятелството ви и се доверява на мнението ви. Страх ме е, Робърт, и наистина мисля, че няма да мога да се справя сама. Хайде да минем на „ти“, става ли?

Изблиците ѝ на пълна откровеност го смущаваха и в същото време бяха невероятно пленителни.

— Добре — каза той. — Двамата с теб имаме дълг към Едмънд, а и честно казано, към цялата научна общност: да открием тази парола и да оповестим откритието му.

Амбра се усмихна.

— Благодаря.

Лангдън се огледа.

— Твоите агенти от Гуардия Реал сигурно вече са разбрали, че сме напуснали музея.

— Несъмнено. Обаче Уинстън беше изумителен, нали?

— Направо умопомрачителен — съгласи се Робърт, който едва сега започваше да осъзнава квантовия скок в развитието на изкуствения интелект, постигнат от Едмънд. Каквито и да бяха неговите „нови патентовани технологии“, професорът разбираше, че някогашният му студент е бил на ръба да открие един съвсем нов свят на взаимодействие между човека и компютъра.

Тази вечер Уинстън се беше доказал като верен помощник на своя създател и безценен съюзник на Лангдън и Амбра. За броени минути бе открил опасност в списъка на гостите, опитал се беше да предотврати убийството на Едмънд, беше идентифицирал колата, с която беше избягал убиецът, и бе улеснил измъкването на Лангдън и Амбра от музея.

— Дано се е обадил да предупреди пилотите на Едмънд — каза Робърт.

— Със сигурност. — Амбра кимна. — Но имаш право, за всеки случай трябва да му позвъня.

— Чакай малко — изненада се Лангдън. — Можеш да позвъниш на Уинстън, така ли? Мислех, че след като напуснахме музея и излязохме извън обхват…

Тя се засмя и поклати глава.