Читаем Произход полностью

Гарса сподави гнева си и си пое дъх, за да се успокои. Не искаше гласът му да издаде нервността му.

— Разбирам — безизразно отвърна той. — В момента единствената ви грижа е госпожица Видал. Принцът я очаква и го уверих, че скоро ще я доведете тук.

Последва мълчание. Прекалено дълго.

— Командир Гарса? — прозвуча колебливо накрая гласът на Фонсека. — Съжалявам, но и в това отношение имам лоша вест. Изглежда, госпожица Видал и американският професор са напуснали сградата… без нас.

Началникът на Гуардия Реал едва не изпусна джиесема си.

— Извинявай, би ли… повторил?

— Да, господине. Госпожица Видал и Робърт Лангдън избягаха от музея. Госпожица Видал нарочно е оставила телефона си, за да не можем да я проследим. Нямаме представа къде са отишли.

Гарса усети, че принцът го наблюдава с очевидна загриженост. Валдеспино също слушаше разговора, заинтригувано повдигнал вежди.

— О, отлична новина! — изведнъж изпелтечи командирът и убедено закима. — Браво, ще се видим тук по-късно. Остава само да потвърдим транспортната процедура и правилата за сигурност. Един момент.

Покри телефона с длан и се усмихна на престолонаследника.

— Всичко е наред. Само за малко ще отида в другата стая да доуговоря подробностите, за да не ви преча.

Не му се искаше да оставя принца насаме с Валдеспино, но не можеше да проведе този разговор пред тях, затова влезе в една от спалните за гости и затвори вратата.

— Qué diablos ha pasado? — попита гневно. „Какво се е случило, по дяволите?“

Докладът на Фонсека му прозвуча като научна фантастика.

— Осветлението се изключило?! — възкликна Гарса. — Компютър се представил за служителка от охраната и ви дал подвеждаща информация?! Как да разбирам всичко това?!

— Съзнавам, че изглежда невероятно, но е самата истина. Не ни е ясно обаче защо компютърът изведнъж промени пристрастията си.

— Какви пристрастия?! Това е компютър, по дяволите!

— Искам да кажа, че отначало компютърът ни помагаше — откри името на убиеца, опита се да осуети покушението и освен това установи, че колата, с която се е измъкнал извършителят, е на Юбер. После внезапно започна да работи срещу нас. Единственото ни предположение е, че Робърт Лангдън му е казал нещо, понеже след разговора му с него всичко се промени.

„Сега и с компютри ли ще се боря?!“ Гарса реши, че е прекалено стар за този модерен свят.

— Излишно е да ти казвам, агент Фонсека, какъв срам ще е за принца, и лично, и политически, ако се разчуе, че годеницата му е избягала с американеца и Гуардия Реал е била измамена от един компютър.

— Напълно сме наясно с това.

— Имаш ли някаква представа какво може да е накарало двамата да избягат? Поведението им ми се струва напълно неоправдано и безразсъдно.

— Професор Лангдън възрази, когато му казах, че трябва да дойде с нас в Мадрид, и ясно даде да се разбере, че не желае.

„И затова е избягал от местопрестъплението?!“ Гарса усещаше, че става нещо друго, ала не знаеше какво.

— Чуй ме внимателно. Непременно трябва да откриете Амбра Видал и да я доведете в двореца преди да е изтекла каквато и да е информация за бягството ѝ.

— Разбирам, но освен нас двамата с Диас тук няма други агенти. Не можем да претърсим сами целия град. Ще се наложи да се свържем с тукашната полиция, за да получим достъп до уличните камери, да си осигурим въздушна подкрепа и всички възможни…

— В никакъв случай! — прекъсна го командирът. — Не можем да си позволим такъв позор. Свършете си работата. Открийте ги сами и колкото може по-скоро върнете госпожица Видал тук.

— Слушам.

Гарса затвори. Още не можеше да повярва, че всичко това е истина.

Когато излезе от спалнята, по коридора към него се втурна светлолика млада жена. Носеше обичайните си кръгли очила с дебели стъкла и бежов костюм с панталони и нервно стискаше таблет.

„Бог да ми е на помощ — помисли си той. — Само не сега“.

Моника Мартин беше най-младата завеждаща отдел „Връзки с обществеността“, откакто в двореца съществуваше такъв отдел, и отговаряше за контактите с медиите, пиар стратегиите и вътрешните и външните комуникации — дейности, които като че ли изпълняваше в състояние на постоянна бойна готовност.

Беше на двайсет и шест, беше завършила комуникации в Мадридския университет „Комплутенсе“ и след двегодишна следдипломна специализация в един от водещите световни компютърни центрове, Пекинския университет „Цинхуа“, я бяха назначили на висок пост като пиар в Групо Планета, а после и за шеф на отдел „Комуникации“ в испанската телевизионна мрежа Антена 3.

В отчаян опит да установи връзка с испанската младеж чрез дигиталните медии и да влезе в крак с лавинообразното влияние на Туитър, Фейсбук, блоговете и интернет медиите, миналата година дворецът бе уволнил врелия си и кипял пиар специалист с десетилетен опит в медиите и го бе сменил с това технологично отроче на двайсет и първия век.

Мартин дължеше всичко на принц Хулиан, Гарса го знаеше.