Момченцето отвори уста да отговори, но вместо реч от гърлото му се разнесе електронно жужене и от очите му проблесна ослепителна бяла светлина.

Рави Кьовеш подскочи на стола си, събуди се и сепнато възкликна на идиш:

— Оу gevalt!

Телефонът на бюрото му звънеше и старият равин панически се заоглежда. Слава богу, в кабинета му нямаше никого. Сърцето му се беше разтуптяло бясно.

„Толкова странен сън“ — помисли си, докато се опитваше да си поеме дъх.

Телефонният звън не преставаше. Кьовеш знаеше, че по това време може да се обажда само епископ Валдеспино, за да му съобщи подробностите за пътуването му до Мадрид.

— Да, епископ Валдеспино? — каза в слушалката: все още не можеше да се пребори с объркването си. — Какво ново?

— Рави Йехуда Кьовеш? — чу се непознат глас. — Не ме познавате и не искам да ви плаша, обаче трябва да ме изслушате внимателно.

Старецът моментално се разсъни.

Гласът беше женски, но звучеше някак си неестествено. Жената говореше припряно на английски с лек испански акцент.

— Използвам модулатор за промяна на гласа, за да остана инкогнито. Извинявам се за това — скоро ще разберете причината.

— Кой се обажда? — попита Кьовеш.

— Аз съм разобличител — човек, който не обича някой да крие истината от обществото.

— Ъъъ… не разбирам.

— Рави Кьовеш, знам, че преди три дни тайно сте се срещнали с Едмънд Кърш, епископ Валдеспино и аллама Саид ал Фадл в Монсератския манастир.

„Откъде може да знае?“

— Освен това ми е известно, че Едмънд Кърш подробно е информирал вас тримата за неотдавнашното си научно откритие… и че в момента заговорничите, за да не допуснете то да види бял свят.

— Какво?!

— Ако не ме изслушате много внимателно, предупреждавам ви, че няма да доживеете утрото — дългата ръка на епископ Валдеспино ще ви ликвидира. — Гласът замълча за миг. — Също като Едмънд Кърш и вашия приятел Саид ал Фадл.

32.

Мостът „Ла Салве“ над река Нервион в Билбао е толкова близо до музея „Гугенхайм“, че от някои ъгли изглежда долепен до него. Лесно разпознаваем по уникалната си централна подпора, високо яркочервено Н, мостът носи името си от народните приказки за моряци, които се прибирали от морето по тази река и произнасяли благодарствената молитва „Salve Regina“ за безопасното си завръщане у дома.

След като бяха излезли от задния изход на сградата, Лангдън и Амбра бързо изминаха малкото разстояние до речния бряг и сега чакаха на алеята под моста, както ги беше инструктирал Уинстън.

„Какво чакаме?“ — чудеше се Робърт.

Докато стояха в мрака, забеляза, че стройното тяло на жената трепери под модерната ѝ официална рокля. Той си съблече фрака, наметна го на раменете ѝ и покри голите ѝ ръце.

Директорката рязко се завъртя към него и го погледна.

В първия момент Лангдън се уплаши, че е постъпил нетактично, но лицето ѝ не изразяваше гняв, а признателност.

— Благодаря — каза тя. — Благодаря, че ми помагате.

Без да откъсва очите си от него, Амбра Видал се пресегна и хвана ръцете му в своите, сякаш търсеше от него топлина и утеха.

После също толкова внезапно ги пусна.

— Извинете ме. Conducta impropria24, както би казала майка ми.

Робърт се ухили окуражително.

— Има смекчаващи вината обстоятелства, както пък би казала моята майка.

Тя успя да се усмихне, макар и само за миг. После каза:

— Чувствам се ужасно. — И извърна очи. — Случилото се с Едмънд тази вечер…

— Невъобразимо… — Лангдън знаеше, че също още е в шок и не е в състояние адекватно да изрази емоциите си.

Тя се взираше във водата.

— И само като си помисля, че е замесен годеникът ми дон Хулиан…

Гласът ѝ показваше, че се чувства предадена. Робърт се колебаеше какво да ѝ отговори.

— Разбирам как изглеждат нещата, но всъщност не знаем нищо със сигурност — предпазливо нагази той в деликатната територия. — Възможно е принц Хулиан да не е подозирал какво ще се случи. Убиецът може да е действал сам или заедно с някой друг. Няма логика бъдещият крал на Испания да е организирал демонстративното убийство на невинен човек — особено при положение, че директно може да се свърже с него.

— Може да се свърже само защото Уинстън установи, че Авила е добавен в списъка в последния момент. Хулиан може да е смятал, че никога няма да открият кой е дръпнал спусъка.

Лангдън трябваше да признае, че е права.

— Изобщо не трябваше да обсъждам презентацията на Едмънд с Хулиан — въздъхна Амбра. — Той ме убеждаваше да не участвам, затова се опитах да го успокоя, че моята роля е минимална, че става въпрос просто за специална прожекция. Май дори му казах, че Едмънд ще оповести откритието си със своя смартфон. — Замълча за миг. — Което означава, че ако са ни видели да взимаме джиесема на Едмънд, ще разберат, че откритието му все още може да се излъчи. И нямам представа докъде може да стигне Хулиан, за да предотврати това.

Робърт дълго се взира в красивата жена.

— Нямате абсолютно никакво доверие на годеника си, нали?

Амбра дълбоко си пое дъх.

— Всъщност не го познавам толкова добре, колкото може би си мислите.

— Тогава защо сте се съгласили да се омъжите за него?