„Ще прострелям тази света броеница? Qué Dios me perdone“19.

Остатъкът от разпятието подскачаше нагоре-надолу пред очите му.

Диас дръпна спусъка.

Изстрелът отекна и броеницата се скъса. Крилата на вратата рязко се разтвориха, агентът се хвърли напред и излетя на пустата уличка.

Убиецът в бяло беше изчезнал.

На стотина метра оттам адмирал Луис Авила безмълвно седеше на задната седалка на черно рено, което се отдалечаваше от музея.

Здравото вектраново влакно, на което бяха нанизани зърната на броеницата, си беше свършило работата — беше забавило преследвачите му точно колкото трябваше.

„И сега съм в безопасност“.

Колата се понесе на северозапад покрай лъкатушещата река Нервион, вля се в бързо движещите се автомобили по Авенида Абондоибара и адмирал Авила най-после си позволи да си поеме дъх.

Беше изпълнил мисията си без никакви усложнения.

В главата му се разнесе химнът „Ориаменди“, звучал по време на кървавата битка, водена точно тук, в Билбао. „Рог Dios, рог la Patria у el Rey!“ — запя наум Авила. „За Бог, родината и краля!“

Бойният вик отдавна беше забравен… ала войната тепърва започваше.

22.

Мадридският Паласио Реал е най-големият кралски дворец в Европа и един от най-изумителните примери на стария континент за синтез на класицизъм и барок в архитектурата. Той е построен на мястото на мавърски замък от IX век и триетажната му фасада обхваща цялата сто и петдесет метрова ширина на огромния площад Плаза де ла Армериа. Вътре човек се озовава в умопомрачителен лабиринт от 3418 стаи на близо сто и четирийсет хиляди квадратни метра застроена площ. Салоните, спалните и коридорите са украсени с безценни произведения на религиозна тематика, сред които шедьоври на Веласкес, Гоя и Рубенс.

Поколения наред дворецът е бил частна резиденция на испанските крале и кралици. Днес обаче той изпълняваше главно представителни функции и кралското семейство обитаваше по-скромния и уединен Паласио де ла Сарсуела край града.

Но през последните месеци престолонаследникът принц Хулиан, четирийсет и две годишният бъдещ крал на Испания, използваше мадридския кралски дворец за свой постоянен дом — беше се преместил в него по нареждане на своите наставници, които искаха Хулиан да е „по-видим за страната“ през този печален период преди бъдещото му коронясване.

От няколко месеца бащата на принц Хулиан, сегашният крал, беше на смъртно легло. Умствените способности на умиращия монарх гаснеха и дворецът започваше бавното предаване на властта, като готвеше принца за възкачването му на трона след бащината му смърт. Очаквайки предстоящата промяна, испанците бяха насочили погледи към престолонаследника и си задаваха един-единствен въпрос:

Какъв ще се окаже като владетел?

От малък носил бремето на бъдещата си власт, принц Хулиан винаги се беше проявявал като дискретен и предпазлив син. Майка му бе починала при преждевременно раждане и за изненада на мнозина кралят реши да не се жени повторно, като остави Хулиан единствен наследник на испанския трон.

„Наследник без право на замяна“ — така го бяха нарекли жестокосърдечните британски таблоиди.

Тъй като Хулиан беше израснал под крилото на своя дълбоко консервативен баща, испанците с по-традиционни възгледи вярваха, че той ще продължи строгата традиция на техните крале и ще съхрани достойнството на испанската корона, като спазва установените обичаи, съблюдава ритуалите и най-вече като продължи да отдава почит на богатата католическа история на Испания.

Заветът на католическите монарси векове наред служеше като морален център на страната. През последните години обаче устоите на вярата като че ли се разклащаха и в обществото се водеше жестока борба между древното и модерното.

Все повече либерали задръстваха блоговете и социалните медии със слухове, че когато най-после излезе от бащината си сянка, Хулиан ще покаже истинската си същност — смел и прогресивен светски лидер, готов да последва примера на повечето европейски страни и окончателно да премахне монархията.

Неговият баща винаги активно беше упражнявал кралските си функции и не оставяше на сина си много възможности за участие в политиката. Монархът открито заявяваше, че според него Хулиан трябвало да се порадва на младостта си и едва когато се оженел и улегнел, имало смисъл да се заеме с държавни дела. Затова първите четирийсет години от живота на престолонаследника, подробно отразявани в испанската преса, бяха преминали в частни училища, езда, прерязване на ленти, благотворителност и пътешествия по света. И макар че не можеше да се похвали с кой знае какви постижения, Хулиан несъмнено беше най-желаният ерген в Испания.

През годините красивият четирийсет и две годишен принц открито излизаше с безброй подходящи партии за женитба и въпреки репутацията му на безнадежден романтик никоя жена не успя да спечели сърцето му. През последните месеци обаче няколко пъти го бяха забелязали с красавица, която, макар че приличаше на бивша манекенка, всъщност се оказа високоуважаваната директорка на музея „Гугенхайм“ в Билбао.