„Амбра Видал лично е включила убиеца в списъка на гостите?!

И сега лъже, че не го познава?!“

Преди Лангдън да успее да направи каквито и да било нови изводи от тази информация, Фонсека подаде джиесема си на Амбра.

— Don Julián quiere hablar con usted21.

Директорката едва не отскочи назад.

— Кажете му, че съм добре — отвърна тя. — Ще му се обадя след малко.

Агентът сякаш не вярваше на ушите си. Покри телефона с длан и ѝ зашепна:

— Su alteza Don Julián, el principe, ha pedido22…

— Не ме интересува, че е принц — прекъсна го Амбра. — Ако иска да стане мой съпруг, трябва да се научи да ми оставя известна свобода, когато имам нужда. Току-що станах свидетелка на убийство и искам малко спокойствие! Кажете му, че ще му позвъня след малко.

Фонсека я зяпна и в очите му припламна чувство, което граничеше с презрение. После се обърна и се отдалечи, за да продължи разговора без свидетели.

Този странен диалог обаче помогна на Лангдън да си обясни нещо. „Амбра Видал е сгодена за испанския престолонаследник Хулиан?! — Ето защо всички се отнасяха с нея като с известна личност. Това обясняваше и присъствието на агентите от Гуардия Реал, но не и причината директорката да не пожелае да разговаря с годеника си. — Принцът сигурно ужасно се е разтревожил, ако е гледал предаването по телевизията“.

Почти мигновено го порази нова, много по-плашеща мисъл.

„Господи боже… Амбра Видал е свързана с мадридския кралски дворец!“

Това неочаквано съвпадение го вледени, когато си спомни за получената от Едмънд заплашителна гласова поща от епископ Валдеспино.

24.

В Катедрал де ла Алмудена на двеста метра от кралския дворец епископ Валдеспино за миг притаи дъх. Още носеше богослужебните си одежди и седеше пред лаптопа си, хипнотизиран от кадрите, предавани от Билбао.

„Това ще се превърне в сензационна новина“.

Доколкото виждаше, световните медии вече пощръкляваха. Едни интервюираха водещи научни и религиозни авторитети за презентацията на Кърш, докато други правеха догадки кой и защо го е убил. Всички явно бяха единодушни, че както изглежда, някой е искал радикално да се погрижи откритието на футуриста никога да не види бял свят.

След дълъг размисъл Валдеспино извади джиесема си и позвъни.

Рави Кьовеш отговори веднага.

— Ужасно! — Гласът на равина звучеше почти истерично. — Гледах по телевизията! Трябва веднага да отидем в полицията и да разкажем всичко, което знаем!

— Съгласен съм, че това е ужасяващ обрат, рави — отвърна епископът. — Но преди да предприемем каквито и да било действия, трябва да помислим.

— Няма какво да мислим! — отсече Кьовеш. — Ясно е, че убийците няма да се спрат пред нищо, за да погребат откритието на Кърш! Убеден съм, че те са убили и Саид. И сега ще дойдат за нас! Ние с вас имаме моралния дълг да отидем в полицията и да им разкрием каквото ни каза Кърш.

— Морален дълг ли? — възрази Валдеспино. — Май по-скоро искате да оповестите информацията, така че никой да няма мотив да ни запуши устата завинаги.

— Определено трябва да мислим за собствената си безопасност, но освен това имаме и морален дълг към света. Съзнавам, че това откритие ще разколебае някои фундаментални религиозни вярвания, обаче ако съм научил нещо през дългия си живот, това е, че вярата винаги оцелява, дори когато е поставена на тежки изпитания. Сигурен съм, че вярата ще оцелее и сега, даже да съобщим какво е открил Кърш.

— Разбирам ви, приятелю — колкото можеше по-спокойно каза епископът. — Разбирам твърдата ви решителност и уважавам мнението ви. Искам да знаете, че съм готов за дискусии, дори съм склонен да променя позицията си. И все пак ви умолявам, ако решим да съобщим на света това откритие, да го направим заедно. Посред бял ден. Достойно. Не в отчаянието си след това отвратително убийство. Внимателно да подготвим и репетираме съобщението си.

Кьовеш не отговори, но Валдеспино чуваше дишането му.

— Най-неотложният въпрос е личната ни безопасност, рави — продължи католическият духовник. — Имаме си работа с убийци и ако сте прекалено видим — например, ако отидете в полицията или в някоя телевизия, — това може да има трагични последици. Особено се страхувам за вас. Аз съм в дворцовия комплекс, който е добре охраняван, но вие… вие сте съвсем сам в Будапеща! Откритието на Кърш явно е въпрос на живот и смърт. Моля ви, позволете ми да се погрижа за вашата охрана, Йехуда.

Кьовеш се замисли за момент.

— Чак от Мадрид?! Как бихте могли…

— На мое разположение са всички ресурси на охраната на кралското семейство. Останете в дома си и заключете всички врати. Ще поискам двама агенти от Гуардия Реал да ви вземат и да ви доведат тук в Мадрид, където ще сте на сигурно място в дворцовия комплекс и двамата с вас ще можем да седнем лице в лице и да обсъдим как най-добре да постъпим.

— Дори да дойда в Мадрид… — колебливо започна равинът. — Ами ако не успеем да се разберем какво да правим?

— Ще се разберем — увери го Валдеспино. — Знам, че вижданията ми са остарели, обаче и аз като вас съм реалист. Двамата заедно ще намерим най-правилния начин на действие. Вярвам в това.