С помощта на бръснач, скрит в основата на кръста, Авила проряза петнайсетсантиметров вертикален отвор в платнената стена, предпазливо разтвори плата и надникна в съвсем друг свят — заобиколена от дървета поляна, на която стотици гости бяха налягали върху одеяла и гледаха звездите.

„Представа си нямат какво ще се случи“.

Със задоволство видя, че двамата агенти от Гуардия Реал са заели позиции от отсрещната страна на поляната до предния десен ъгъл на залата, дискретно прикрити в сенките на дърветата. В този сумрак нямаше да го забележат, докато не станеше прекалено късно.

Близо до агентите видя единствения друг изправен човек — директорката на музея Амбра Видал, която неловко пристъпваше от крак на крак, докато гледаше презентацията на Кърш.

Доволен от избраната позиция, Авила затвори прореза и насочи вниманието си към разпятието. Подобно на повечето кръстове, пречката му се състоеше от две къси части. В това разпятие обаче те бяха залепени с магнит за вертикалната част и можеха да се отделят от нея.

Адмиралът хвана едната част и я натисна. Тя остана в дланта му и отвътре изпадна малък предмет. Той направи същото с другата част и от разпятието остана само вертикалната част — метален правоъгълник на тежка верижка.

Авила прибра броеницата в джоба си. „Скоро ще ми потрябва“. После се съсредоточи върху двата малки предмета, скрити в двете хоризонтални части на кръста.

Два късобойни патрона.

Той се пресегна зад кръста си, бръкна под колана си и измъкна нещо, което беше внесъл под китела си въпреки засилената охрана.

Бяха изтекли няколко години, откакто един американски хлапак, Коуди Уилсън, бе създал Освободителя — първото полимерно огнестрелно оръжие, изработено на 3D принтер. Оттогава технологията се беше усъвършенствала драстично. Новите керамично-полимерни оръжия също не бяха мощни, но компенсираха липсата на далекобойност с невидимостта си за детекторите.

„Просто трябва да се доближа“.

Ако всичко минеше според плана, сегашното му място щеше да е идеално.

Регента някак си беше успял да се сдобие с вътрешна информация за точното разположение на всичко и програмата на събитието… и ясно бе дал да се разбере как трябва да бъде изпълнена мисията на Авила. Резултатите щяха да са ужасяващи, но след като бе видял безбожното встъпление на Едмънд Кърш, Авила изпитваше увереност, че греховете, които ще извърши тази вечер, ще му бъдат опростени.

„Нашите врагове водят война — бяха думите на Регента. — И ние или трябва да убиваме, или ще ни убият“.

Изправена до отсрещната стена в предния десен ъгъл на залата, Амбра Видал се надяваше, че неловкостта, която изпитва, не ѝ личи.

„Едмънд ми каза, че презентацията ще е научна“.

Макар американският футурист да не криеше омразата си към религията, Амбра изобщо не очакваше, че презентацията му ще е толкова враждебна.

„Той не се съгласи да ми я покаже предварително“.

Членовете на музейния управителен съвет със сигурност щяха да негодуват, обаче в момента причините за смущението ѝ бяха много по-лични.

Преди няколко седмици Амбра бе споделила с един извънредно влиятелен човек за ролята си в днешното събитие. Той настойчиво я бе посъветвал да не участва. Беше я предупредил за опасностите от допускането на презентация с неизвестно съдържание — особено щом е дело на всеизвестния иконоборец Едмънд Кърш.

„Той направо ми заповяда да отменя събитието — спомни си директорката. — Самодоволното му морализаторство обаче прекалено ме ядоса, за да го послушам“.

И сега стоеше сама под звездното небе и се чудеше дали този мъж седи някъде и гледа предаването на живо, стиснал главата си с ръце.

„Естествено, че го гледа — помисли си. — По-важното е дали ще нанесе удар“.

Епископ Валдеспино седеше неподвижно на бюрото си в Катедрал де ла Алмудена, приковал поглед в екрана на лаптопа си. Не се съмняваше, че всички в близкия кралски дворец също гледат предаването, особено принц Хулиан, испанският престолонаследник.

„Принцът сигурно е готов да избухне“.

Тази вечер един от най-уважаваните музеи в Испания помагаше на виден американски атеист да излъчи нещо, което религиозните експерти вече наричаха „богохулно антихристиянско рекламно мероприятие“. Още повече разпалваше противоречията фактът, че директорката на музея, в който се провеждаше събитието, е една от най-скорошните и най-публични звезди — изумително красивата Амбра Видал, която през последните два месеца не слизаше от заглавията в испанската преса и се радваше на внезапната възхита на цялата страна. И колкото и да звучеше невероятно, Амбра Видал беше решила да рискува всичко, като стане домакин на днешната фронтална атака срещу Бог.

„Принц Хулиан няма да има друг избор, освен да коментира случая“.

Предстоящата му роля на католически суверен на Испания щеше да е само малка част от предизвикателството, пред което щеше да се изправи след днешното събитие. Много по-смущаващ беше фактът, че предишния месец тъкмо принц Хулиан бе направил радостното съобщение, което насочи всички прожектори към Амбра Видал.

Принцът беше обявил техния годеж.

20.