Читаем Произход полностью

„Неврони“ — осъзна Робърт и в този момент Кърш продължи:

— Човешкият мозък. Защо мозъкът вярва в това, в което вярва?

Няколко от възлите проблеснаха и пратиха електрически импулси по нишките до други неврони.

— Подобно на органичен компютър, вашият мозък притежава операционна система, серия правила, организиращи и дефиниращи цялата хаотична входяща информация, която постъпва целодневно — реч, натрапчива мелодия, сирена, вкус на шоколад. Както можете да си представите, входящият информационен поток е безумно разнообразен и постоянен и мозъкът ви трябва да осмисля абсолютно всичко. Именно самото програмиране на операционната система на мозъка ви определя как възприемате действителността. За съжаление, това ни изиграва кофти номер, понеже онзи, който е написал програмата за човешкия мозък, е имал извратено чувство за хумор. С други думи, ние не сме виновни, че вярваме в шантавите неща, в които вярваме.

Синапсите горе заискриха и от мозъка заизвираха познати образи: астрологически карти, ходещият по водата Исус, основателят на сциентологията Л. Рон Хабърд, египетският бог Озирис, четириръкият хиндуистки бог слон Ганеша и мраморна статуя на Богородица, плачеща с истински сълзи.

— И затова, като програмист, аз трябва да се запитам следното. Що за смахната операционна система може да дава толкова алогични резултати? Ако бяхме в състояние да надникнем в човешкия ум и да прочетем операционната му система, щяхме да открием нещо подобно на това.

На тавана се появиха четири гигантски думи.

ВЪВЕДИ РЕД.

— Това е основната програма на нашия мозък — поясни Едмънд. — И съответно определя нашите склонности. Срещу хаоса. И в полза на реда.

Изведнъж в залата закънтяха какофонични звуци на пиано, сякаш по клавишите удряше дете. Лангдън и хората около него неволно се напрегнаха.

— Звуците от безредните удари по клавишите на пианото са непоносими! — надвика гюрултията Кърш. — Но ако вземем същите тези звуци и ги подредим по-добре…

Хаотичното думкане рязко престана и на негово място зазвуча успокоителната мелодия на „Лунна светлина“ от Дебюси.

Робърт усети, че мускулите му се отпускат, и напрежението в залата сякаш се изпари в миг.

— Нашият мозък ликува — продължи Едмънд. — Същите звуци. На същия инструмент. Но Дебюси въвежда ред. И тъкмо това ликуване от въвеждането на ред кара хората да редят пъзели и да закачат картини на стените. Предразположеността ни към организация е записана в нашата ДНК и затова не бива да се изненадваме, че най-великото изобретение на човешкия ум е компютърът — машина, специално създадена да ни помага да внасяме ред в хаоса. Всъщност на испански „компютър“ е „ordenador“ — буквално, „нещо, което въвежда/внася ред“.

Появи се образ на грамаден суперкомпютър, на единствения терминал на който седеше млад мъж.

— Представете си, че имате мощен компютър с достъп до цялата информация в света. Можете да го питате каквото пожелаете. Вероятността предполага, че все някога ще му зададете един от двата фундаментални въпроса, вълнували хората още от появата на самосъзнанието.

Мъжът затрака на клавиатурата и се появи следният текст:

Къде отиваме?

— С други думи, ще го попитате за нашия произход и нашата съдба. И когато му зададете тези въпроси, ето какво ще ви отговори компютърът.

Терминалът проблесна:

— Това не ни помага много, но поне е честно — обобщи Кърш.

Появи се образ на човешки мозък.

— Ако обаче попитате откъде идваме ей тоя малък биологичен компютър, ще се случи нещо друго.

От мозъка се изля поток религиозни изображения: Господ, пресягащ се да вдъхне живот на Адам, Прометей, извайващ първия човек от кал, Брама, създаващ хора от различни части на собственото си тяло, африканско божество, разтварящо облаците и спускащо двама човеци на земята, скандинавски бог, правещ мъж и жена от плавей.

— А сега ще попитате и къде отиваме — каза Едмънд.

От мозъка потекоха нови образи: сияйно небе, огнен ад, йероглифи от египетската Книга на мъртвите, каменни изваяния на астрални проекции, елински изображения на Елисейските полета, кабалистични описания на гилгул нешамот17, будистки и хиндуистки диаграми на превъплъщаването, теософските кръгове на Земята на вечното лято.

— За човешкия мозък всякакъв отговор е по-добър от отсъствието на отговор — продължи Кърш. — Когато се сблъскаме с „недостатъчно данни“, ние изпитваме изключителен дискомфорт и затова мозъците ни си измислят данните — и най-малкото ни внушават илюзия за ред, като създават безброй философии, митологии и религии, за да ни успокоят, че в невидимия свят наистина има ред и структура.

Религиозните изображения продължаваха да текат и гласът на Едмънд ставаше все по-настойчив.