— Съобщението ще бъде направено на английски, родния език на господин Кърш, но за онези от вас, които присъстват тук виртуално, осигуряваме превод на повече от двайсет езика.

Изображението на екраните се смени и Амбра прибави:

— И ако някой изобщо се е съмнявал в самоувереността на Едмънд, преди петнайсет минути до световните социални мрежи беше разпространено ето това автоматично генерирано комюнике.

Лангдън погледна дисплея.

лятно часово време.

Футуристът Едмънд Кърш ще направи съобщение

за откритие, което завинаги ще промени

лицето на науката.

„Ето как за броени минути се събират три милиона зрители!“ — помисли Лангдън.

Когато отново насочи вниманието си към подиума, видя двама души, които досега не беше забелязал — охранители, които стояха в пълна готовност до стената и внимателно наблюдаваха присъстващите. С изненада разпозна монограмите на еднаквите им сини сака.

„Гуардия Реал?! Какво прави тук кралската гвардия?“

В залата едва ли присъстваха представители на кралското семейство. Като ревностни католици, те почти със сигурност щяха да избягват каквито и да било публични връзки с атеист като Едмънд Кърш.

Като парламентарен монарх, кралят на Испания официално имаше силно ограничена власт, но упражняваше огромно влияние върху сърцата и умовете на своите поданици. За милиони испанци короната продължаваше да символизира дълбоките традиции на los reyes católicos15 и испанския Златен век. Кралският дворец в Мадрид все така сияеше като духовен ориентир и паметник на дългата история на непоколебимата религиозна вяра.

Лангдън беше чувал испанци да казват: „Парламентът управлява, но кралят господства“. Векове наред всички крале, ръководили испанската политика, бяха силно набожни консервативни католици. „И сегашният крал не прави изключение“ — помисли си Робърт. Бе чел за неговите дълбоко религиозни убеждения и консервативни ценности.

Медиите съобщаваха, че през последните месеци престарелият монарх бил на смъртно легло, и сега страната се готвеше за евентуалното наследяване на властта от единствения му син принц Хулиан. Според пресата престолонаследникът бил неизвестна величина, след като беше живял тихо под дългата сянка на баща си, и народът се питаше какъв ще се окаже като владетел.

„Дали принц Хулиан е пратил агентите от Гуардия Реал като разузнавачи на презентацията на Едмънд?“

Сети се за получената от Кърш заплашителна гласова поща от епископ Валдеспино. Въпреки безпокойството си усещаше, че атмосферата в залата е дружеска, ентусиазирана и мирна. Едмънд му беше казал, че тази вечер охраната е невероятно строга, и Гуардия Реал може би представляваше поредната мярка за сигурност, гарантираща, че събитието ще протече гладко.

— Онези от вас, които познават склонността на Едмънд Кърш към драматичност, навярно са наясно, че той няма намерение да ни кара дълго да стърчим в тази стерилна зала — продължи Амбра Видал.

Посочи затворената двукрила врата в отсрещния край на помещението и продължи:

— През онази врата ще се озовете в създаденото от Едмънд Кърш „пространство на преживяването“, където той ще покаже своята динамична мултимедийна презентация. Тя е напълно автоматизирана и ще се излъчва по целия свят. — Директорката на музея направи пауза, за да погледне златния си часовник. — Времето в днешното събитие е грижливо разчетено и Едмънд ме помоли всички да сме там, за да започнем точно в осем и петнайсет, а дотогава остават броени минути. — Отново посочи вратата. — Така че заповядайте, дами и господа, за да разберем какво ни е приготвил удивителният Едмънд Кърш.

Сякаш по даден знак двете крила широко се разтвориха.

Лангдън се вторачи натам, като очакваше да види друга галерия. Гледката обаче го сепна. Защото оттатък тъмнееше дълбок тунел.

Докато гостите развълнувано се блъскаха към слабо осветения проход, адмирал Авила изостана. Втренчи се в тунела и с радост установи, че вътре цари мрак.

Мракът щеше да улесни задачата му.

Авила докосна зърната на броеницата в джоба си и преповтори наум получените преди малко инструкции за мисията.

„Времето е от изключително значение“.

15.

Направен от черно платно, опънато върху носещи арки, широкият около шест метра тунел постепенно се издигаше нагоре и завиваше наляво. Подът беше застлан с мек черен килим и единственото осветление идваше от две светещи ивици в основата на стените.

— Обувките, ако обичате — прошепваше на новопристигналите един разпоредител. — Моля, събуйте се и вземете обувките си в ръце.

Лангдън събу официалните си лачени обувки и ходилата му потънаха в удивително мекия килим. Той усети, че тялото му инстинктивно се отпуска. Чу наоколо одобрителни въздишки.

Тръгна напред и след малко видя края на тунела — черна завеса, пред която разпоредители раздаваха на гостите нещо като дебела плажна хавлия, преди да ги преведат оттатък.