— Голяма навалица се е събрала — отбеляза Суреш. — Снощи да не се е случило нещо вълнуващо?

— А, има само едно-друго за съобщаване.

— Чакай да позная. Да не би Амбра Видал да е носила нова дизайнерска рокля?

— Суреш! — разсмя се пиарката. — Държиш се като дете. Вече трябва да изляза.

— Какъв е дневният ред? — Той посочи снопа бележки в ръката ѝ.

— Един куп подробности. Първо, медийните процедури за коронацията, после преглед на…

— Господи, колко си скучна! — прекъсна я младият агент и се отклони по друг коридор.

Мартин се засмя. „Много ти благодаря, Суреш. И аз те обичам“.

Когато стигна до изхода, видя на окъпания в слънце площад най-голямата тълпа репортери и оператори, която се беше събирала пред кралския дворец. Въздъхна, поправи очилата на носа си и си наложи да се съсредоточи. После излезе под испанското слънце.

В кралския апартамент на втория етаж принц Хулиан се събличаше и гледаше по телевизията пресконференцията на Моника Мартин. Макар и уморен до смърт, изпитваше огромно облекчение при мисълта, че Амбра вече се е прибрала и спи дълбоко. Последните ѝ думи по време на телефонния им разговор го изпълваха с щастие.

„Хулиан, за мен означава страшно много, че искаш да започнем наново, само ние двамата, далеч от публично внимание. Любовта е нещо лично — няма нужда светът да знае всички подробности“.

Амбра го беше заредила с надежда в този скръбен ден на бащината му смърт.

Докато окачваше сакото си, напипа нещо в джоба — шишенцето морфинов разтвор от болничната стая на баща му. Хулиан с ужас го беше намерил на нощното шкафче до епископ Валдеспино. Празно.

Когато осъзна мъчителната истина в сумрака на болничната стая, принцът коленичи и безмълвно се помоли за двамата стари другари. После скришом пъхна шишенцето в джоба си.

Преди да излезе навън, нежно повдигна мокрото от сълзи лице на епископа от гърдите на баща си и намести тялото му на стола… с молитвено сключени ръце.

„Любовта е нещо лично — беше го научила Амбра. — Няма нужда светът да знае всички подробности“.

104.

Сто и осемдесет метровият хълм Монтжуик се издига в югозападния край на Барселона и е увенчан от Кастел де Монтжуик — огромна крепост от XVII век, кацнала върху стръмна скала с изглед към Балеарско море. На хълма се намира и смайващият Палау Насионал — голям дворец в ренесансов стил, в който се е провело Международното изложение през 1929 година.

Робърт Лангдън се возеше в индивидуална кабина на лифта, изкачващ се по планинския склон, и се любуваше на тучния горски пейзаж, облекчен, че най-после се е измъкнал от града. „Имам нужда от смяна на перспективата“ — мислеше си той, като се наслаждаваше на царящия наоколо покой и на топлото обедно слънце.

След като по някое време сутринта се събуди в „Гран Отел Принсеса София“, Робърт взе горещ душ, после закуси с яйца, овесена каша и чурос и изпи цяла кана кафе „Номад“, докато сърфираше из сутрешните новини.

Както се очакваше, Едмънд Кърш заемаше челно място — експертите разгорещено обсъждаха неговите теории и прогнози, както и потенциалното им въздействие върху религията. Като дългогодишен преподавател, Лангдън не можеше да не се усмихне.

„Диалогът винаги е по-важен от единодушието“.

Малко по-късно сутринта Лангдън беше видял предприемчиви улични търговци да продават стикери за коли с надписи „КЪРШ Е МОЯТ ВТОРИ ПИЛОТ“ и „СЕДМОТО ЦАРСТВО Е БОЖИЕТО!“, както и статуетки на Богородица наред с фигурки на Чарлз Дарвин с клатещи се глави.

„Капитализмът няма религия“ — каза си той. Сутринта на улицата се беше разминал със скейтбордист, на чиято тениска пишеше:

Според медиите самоличността на популярния интернет информатор си оставала загадка. В същата неизвестност продължаваше да е забулена ролята на други участници във вчерашните събития — Регента, покойния епископ и палмарите.

Правеха се какви ли не догадки.

За щастие общественият интерес към самото убийство на Кърш като че ли постепенно отстъпваше пред искреното вълнение от съдържанието на презентацията му. Нейният грандиозен финал, пламенно обрисуваното утопично утре, намираше силен отзвук в душите на милиони зрители и изстрелваше оптимистичните технологични класики на челните места в класацията на бестселърите.

КАКВО ИСКА ТЕХНИКАТА

СИНГУЛАРНОСТТА НАБЛИЖАВА

Робърт трябваше да признае, че въпреки старомодните му опасения от възхода на техниката днес се чувстваше много по-обнадежден за перспективите на човечеството. По новините вече обсъждаха предстоящи научни открития, които щяха да позволят на хората да пречистят замърсените океани, да произвеждат неограничени количества питейна вода, да отглеждат храни в пустинята, да лекуват фатални болести и дори да изстрелват рояци дронове със слънчеви батерии, които да зависнат над развиващите се страни и да им осигурят безплатен интернет, за да спомогнат за вкарването на „бедния милиард“ в световната икономика.