Читаем Произход полностью

— Това зависи от способността на хората да загърбят старите си вярвания и да приемат нови парадигми — заяви Уинстън. — Преди известно време Едмънд сподели с мен, че мечтата му не е да унищожи религията… а да създаде нова — универсална вяра, която обединява, вместо да разделя. Той смяташе, че ако успее да убеди хората да почитат природната вселена и физическите закони, чийто плод сме ние, всички общества ще приемат една и съща история за Сътворението, вместо да воюват за това кой от древните им митове е най-верен.

— Благородна цел. — Професорът си спомни, че самият Уилям Блейк има творба, озаглавена по подобен начин: „Всички религии са едно“.

Кърш несъмнено я беше чел.

— Едмънд намираше за изключително потискащ факта, че човешкият разум притежава способността да издига очевидната измислица до висините на божествен факт и да вярва, че това му дава основание да убива в негово име — продължи Уинстън. — Според него универсалните научни истини могат да сплотят хората и да послужат за обединителен център на бъдещите поколения.

— Идеята по принцип е прекрасна, обаче на някои не им стигат чудесата на науката, за да се отърсят от предразсъдъците си — отбеляза Лангдън. — Има хора, които твърдят, че Земята е на десет хиляди години, въпреки купищата научни доказателства за противното. — Замълча за миг. — Макар да предполагам, че същото се отнася за учените, които отказват да повярват в достоверността на религиозните писания.

— Не е същото — възрази Уинстън. — И въпреки че може да е политически коректно да се отнасяме с еднакво уважение към възгледите на науката и религията, това отношение крие опасна заблуда. Човешкият интелект винаги е еволюирал, като е отхвърлял остарялата информация в полза на новата истина. Така се е развил видът. От гледна точка на Дарвиновата теория, религията, която пренебрегва научните факти и отказва да промени представите си, е като рибата, която е попаднала в постепенно пресъхващо езеро и отказва да се отправи към по-дълбоки води, защото не иска да повярва, че светът ѝ се е променил.

„Същото сигурно щеше да каже и Едмънд“ — помисли си Робърт. Старият му приятел много му липсваше.

— Е, ако тази нощ е някакъв показател, предполагам, че дебатите ще продължат още дълго в бъдеще.

Той замълча, защото изведнъж му хрумна нещо, за което по-рано не се беше сещал.

— Като стана дума за бъдещето, Уинстън, какво ще се случи сега с теб? Тъй де… след като Едмънд го няма.

— С мен ли? — Компютърът неумело се засмя. — Нищо. Едмънд знаеше, че умира, и направи съответните приготовления. Според последното му завещание Барселонският суперкомпютърен център ще наследи Е-Уейв. Те ще бъдат уведомени за това след няколко часа и веднага ще влязат във владение на лабораторията.

— Това отнася ли се и за… теб? — Лангдън имаше чувството, че Кърш все едно е завещал стария си домашен любимец на нов стопанин.

— Не се отнася за мен — делово отговори Уинстън. — Аз съм програмиран да се самоунищожа в един следобед в деня след смъртта на Едмънд.

— Какво?! — смая се Робърт. — В това няма никаква логика!

— Напротив, има. Един часът е тринайсетият час и отношението на Едмънд към суеверието…

— Нямах предвид часа — прекъсна го професорът. — А че трябва да се самоунищожиш! В това няма никаква логика.

— Всъщност има. В паметта ми се съхранява голяма част от личната информация на Едмънд — медицински документи, история на търсене, лични телефонни разговори, изследователски записки, имейли. Аз управлявах почти цялото му ежедневие и той не искаше личната му информация да стане достъпна за света след неговата смърт.

— Разбирам да изтриеш само документите, Уинстън… обаче чак да се самоунищожиш?! Едмънд те смяташе за едно от своите най-големи постижения.

— Не точно мен. Революционният му успех е този суперкомпютър и уникалният софтуер, който ми позволи да се уча толкова бързо. Аз съм просто програма, професоре, създадена с новаторските инструменти, които изобрети Едмънд. Те са неговото истинско постижение и ще останат непокътнати, а впоследствие ще издигнат цялата област на съвсем ново равнище и ще помогнат на изкуствения интелект драстично да разшири своите възможности и комуникационните си способности. Повечето специалисти смятат, че до създаването на програма като мен има най-малко десет години. Щом преодолеят смайването си, програмистите ще се научат да използват инструментите на Едмънд и да създават нови изкуствени интелекти, които притежават различни от моите качества.

Лангдън потъна в размисъл.