Читаем Произход полностью

— Аз съм креационист и според мен днешното откритие доказва, че благият Творец нарочно е създал вселената така, че да насърчава живота.

Пуснаха стар откъс от телевизионното предаване „Космос“ с участието на астрофизика Нийл Деграс Тайсън, който добродушно отбеляза:

— Ако е създал вселената ни с цел да насърчава живота, Творецът хич не се е справил добре. В огромната част от космоса животът ще умре моментално от липса на атмосфера, гама-лъчение, смъртоносни пулсари и смазващи гравитационни полета. Повярвайте ми, вселената не е райска градина.

Докато слушаше тази престрелка, Лангдън имаше усещането, че светът изведнъж е започнал да се върти наопаки.

Хаос.

Ентропия.

— Професор Лангдън? — разнесе се от тонколоната над него познат глас с британски акцент. — Госпожице Видал?

Робърт почти беше забравил за Уинстън, който мълчеше от началото на презентацията.

— Моля, не се стряскайте, но пуснах полицията в сградата — съобщи той.

Лангдън погледна през стъклената стена и видя, че в олтара нахлува цяла армия полицаи, които се заковаха на място и смаяно зяпнаха огромния компютър.

— Защо?! — попита Амбра.

— От кралския дворец току-що разпространиха изявление, че изобщо не сте били отвлечена. Сега полицията има нареждане да осигури безопасността и на двама ви, госпожице Видал. Пристигнаха и двама агенти от Гуардия Реал, които ви молят да се свържете с принц Хулиан. Имат номер, на който можете да го откриете.

Професорът видя, че на долния етаж тъкмо влизат двама агенти.

Амбра стисна очи, сякаш искаше всичко наоколо да изчезне.

— Амбра — прошепна Робърт. — Трябва да се чуеш с принца. Той ти е годеник и се тревожи за теб.

— Знам. — Тя отвори очи. — Просто вече не съм сигурна, че му имам доверие.

— Нали каза, че инстинктивно усещаш, че е невинен? Поне го изслушай. Ще дойда при теб, когато приключиш разговора.

Тя кимна и тръгна към въртящата се врата. Лангдън я проследи с поглед, докато не изчезна надолу по стълбището, после отново насочи вниманието си към стенния екран, по който продължаваха да предават различни коментари.

— Еволюцията насърчава религията — казваше един свещеник. — Религиозните общности си сътрудничат по-добре от нерелигиозните и съответно се развиват по-успешно. Това е научен факт!

Човекът имаше право. Антропологическите данни ясно показваха, че културите, упражняващи религия, исторически надживяват нерелигиозните общества. „Страхът от съда на всезнаещо божество винаги поощрява добро поведение“.

— И така да е, даже за момент да допуснем, че на религиозните култури е присъщо по-добро поведение и има по-голяма вероятност да просперират, това не доказва, че техните измислени богове са истински! — възрази един учен.

Лангдън се усмихна и се зачуди как би приел всичко това Едмънд. Неговата презентация мобилизираше и атеистите, и креационистите — които сега разгорещено се препираха.

— Вярата в Бог е като добива на изкопаеми горива — твърдеше някой. — Огромен брой интелигентни хора разбират, че това не е далновидно, обаче са инвестирали прекалено много, за да престанат!

На стената се заредиха стари фотографии:

Креационистки билборд, някога издигнат на Таймс Скуеър: Не им позволявай да те правят на маймуна! Бори се с Дарвин!

Крайпътна табела в Мейн: Стига си ходил на църква. Прекалено си стар за детски приказки.

И друга: Религията: понеже е по-лесно да не разсъждаваш.

Реклама в списание: До всички наши приятели атеисти: слава Богу, че грешите!

И накрая, учен в лаборатория. На тениската му пишеше: В начало човекът сътвори Бог.

Робърт започваше да се пита дали някой изобщо е обърнал внимание на думите на Едмънд: „Физическите закони са напълно достатъчни, за да възникне живот“. Неговото откритие беше изумително и очевидно революционно, но повдигаше един парлив въпрос, който за изненада на професора не задаваше никой: „Щом физическите закони са толкова всемогъщи, че да създадат живот… кой е създал законите?!“

Това, разбира се, водеше до страхотна интелектуална главоблъсканица и връщаше всичко в началната точка. Главата на Лангдън се пръскаше и той знаеше, че ще има нужда от много дълга самотна разходка дори само за да почне да размишлява над идеите на стария си приятел.

— Би ли изключил това нещо, Уинстън? — надвика телевизионната врява професорът.

Стенният екран мигновено угасна и лабораторията стихна.

Робърт затвори очи и въздъхна.

„И блага тишина се възцари“.

Остана така за момент, като се наслаждаваше на покоя.

— Професоре? — повика го компютърът. — Предполагам, че презентацията на Едмънд ви е доставила удоволствие, нали?

„Удоволствие ли?“ Лангдън се замисли.

— Намирам я за въодушевяващо предизвикателство — отвърна той. — Днес Едмънд даде на света много хляб за размисъл, Уинстън. Струва ми се, че въпросът е какво ще се случи сега.